* * *

Зелено дърво из Дунава плaва

По Дунав плава дърво зелено,
дърво зелено, дар позлатено.
Цветецът му е ситен маргарит,
листецът му е жълти жълтици.
Дърво зелено тихо говори:
- Не ме гледайте, не се чудете,
ази не съм си дърво зелено,
най съм си ази юнак неженен,
юнак неженен, далеч залетел.
Далеч залетел от своя мама,
от своя мама и от свой бащица.
Сега си отивам при своя мама,
при своя мама, при свой бащица,
да ме оженят, да ме задомят.
Да ми вземат звезда денница,
звезда денница, звезда момица,
да обходя за ден земята,
за ден земята, за нощ небето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010