* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Закукала, мамо, сива кукувица,
рано-рано, мамо, рано посреди-зима,
та излъга, мамо, Ерошим войвода,
та изведе, мамо, вярна си дружина,
вярна си дружина във Стара планина.
Замръкнаха, мамо, по тихи ветрове,
осъмнаха, мамо, по бели снегове.
Замръзнале, мамо, сърмени елеци,
сърмени елеци за бялите ризи,
замръзнали, мамо, тънките им ризи,
тънките им ризи за бялите меса.
Отговаря, мамо, вярната дружина:
- Ей та тебе, Ерошим войвода,
дай да изгориме наште тънки пушки,
да отмръзнем, море, сърмени елеци,
сърмени елеци от тънките ризи,
тънките си ризи от бялите меса.
Отговаря, мамо, Ерошим войвода:
- Ако изгориме наште тънки пушки,
ще останат, мамо, булки ни вдовици,
ще останат, мамо, деца ни сираци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010