* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Посъбра Добри дружина,
дванайсетмина дружина,
със Добри стават тринайсе.
А че ги Добри поведе,
поведе, че ги заведе
у тази гора тровянска.
Ют Димитровден са излели,
до Никулден са ходили.
Таман ги Добри нареди
на сяко трънче и момче,
до сяка крушка и пушка,
ситна ги роса зарося,
из росицата бял снежец,
голяма зима ги хвана,
цяла неделя валяло,
големи преспи натрупа.
Пушките им замръзнали,
краката им премръзнали,
краката ют коленете,
ръцете ют раменете.
Дружина Добре думаха:
- Добре ле, Добруджанино,
Добре ле, наша войводо,
има ли село наблизо,
ли село, Добре, ли къшла,
да идем да са пригреем,
мари хей, ли село, Добре, ли къшла!
Добри дружина продума:
- То няма село наблизо,
не село, кардаш, не къшла,
но най ми има черкова,
черкова "Света Тровица",
Трофия, света София.
Тръгнали в черква да идат.
Нали е Добри най-юнак,
Добри най-напред вървеше,
най-напред прави пъртина,
други след него въряха,
до черковата втидаха.
Добри черкова отвори,
сичките вътря влязаха,
Добри другари думаше:
- Сечете куни писани, (2)
кладете буйни вогньове,
цървулте да си размразим,
навуща да си изсушим,
е-е, навуща да си изсушим,
краката да си пригреем,
краката, още ръцете!
Сякали куни писани,
наклали буйни вогньове,
цървули си размръзнали,
крака, ръце си пригрели,
един си други думаха:
- Мари, Добре ле, Добруджанино,
бре, стига сме, брате, скитали,
бре, хайде да са завърнем
на наште мили домове,
при наште жени и деца!
Почнали, олан, да излизат,
Добри най-подир остана,
че рече Добри да излезе,
пустата врата желязна,
тракнала, затворила са.
Добри на врата остана,
на мрамор камък той стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010