* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Сняг удари, сняг удари на връх на Петровден,
че завари, че завари моми на Румане,
а юнаци на бойното поле.
Пушките им на рамо замръзнали,
а остри саби - в бели капии,
чифт пищови - на тънки кръстове.
Отговаря най-добрия войник:
- Ой ви вази, се млади войници,
я вървете още по-нагоре,
да излезем горе на Балкана,
че там има един ми манастир,
да насечем икони, кръстове,
да накладем буйни огньове,
да размразим пушки от рамене,
остри саби от бели капии,
чифт пищови от тънки кръстове.
Провикна се младо войниче:
- Ой ви вази, мои мили братя,
девет са ме пушки ударили,
седем от тях ме болят и не болят,
а двете ми като огън горят!
Носете ме, не ме оставяйте.
Дето умра, там ме заровете,
до крака ми конче завържете,
кон да рови, мене да зарови,
кон да цвили, мене да оплаква.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010