* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Тодор дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ще ли се, холан, слушате
както сме се слушали -
царска се е войска задала.
Черно я арапче водеше
и арапска песен пееше,
право на коня стоеше
тънка си сабя въртеше.
Дорде се Тодор издума,
тънка му пушка пукнала
и удари арапче у сърце,
и арапче от коня паднало.
Тодор дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
земайте, холан, земайте,
кой колкото може да носи.
Земали, холан, земали,
кой колкото може да носи.
Минали поле широко,
настала гора зелена.
Дружина дума Тодореу:
- Тодоре, наша войводо,
краката ми замръзнаха,
ремъните ги стегнаха.
Тодор дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
вървете, холан, вървете,
още по-нататък да идем.
Вървели, холан, вървели,
до сред гора отишли,
сред гора им у манастир,
манастир "Света Маринка".
Тодор дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ще си манастира запалим,
там ще се, холан, огрейме,
по-хубав ще го направим,
по-хубав и по-натруфен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010