* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петкана думаше:
- Петкано, млада невесто,
мене ме войник викнаха,
за три години да служа;
тебе сама оставям,
оставям и ти запрещам,
често не се мий, не плети
и в бело се не пременувай
често за вода не ходи
на Гургурови кладенци,
че е Гургур немирен,
немирен, та па неверен,
та ще те нещо излъже,
да ти се смеят хората.
Ако са нещо науча -
главата ще ти отрежа!
Стоян си войник замина,
Петкана си го изпрати,
бърже се назад върнала,
бяла погача омесила,
тлъста кокошка заклала,
руйно вино наляла
и люта ракия греяла.
Па са умила, оплела,
чисто се в бело премени,
в цветна градинка влезнала,
шарена китка набрала
и я на глава затъкна.
Шарени менци вземала
и си за вода тръгнала
на Гургурови кладенци.
Три пъти стомни налива,
налива и ги залива,
сал да я Гургур съгледа.
Гургур на чардак седеше,
с червена ябълка играеше,
па си ябълка захвърли,
та си Петкана удари
в полите, в половината.
Гургур Петкана думаше:
- Петкано, млада невесто,
де ти замина млад Стоян,
де го, Петкано, изпрати?
Петкана Гургур думаше:
- Гургуре, либе Гургуре,
Стоян ми войник замина
и скоро нема да дойде,
три годин служба ще служи...
Хайде да идем у назе,
бяла съм пита омесила,
тлъста съм кокошка заклала,
руйно съм вино наляла,
и люта ракия греяла,
равна съм трапеза сложила,
я хайде, да идем у назе
я да идем, либе, да пием
и повече кефа да правим...
Гургур Петкана думаше:
- Петкано, млада невесто,
да не е нещо измама,
че ще ти главата отрежа?!
- Не бой се, либе, не бой се,
я хайде, да идем у назе.
Гургур у Петкана отиде,
яли ми, яли и пили,
и повече кефа си правили.
Стоян се назад повърна
и си на порти почука,
почука, и още повика:
- Либе Петкано, Петкано,
излез ми порти отвори.
Петкана Стоян дочула
и си на Стоян продума:
- Постой, почакай, Стояне,
че съм ключове затрила,
затрила, да си ги намеря.
Гургур Петкана думаше:
- Проклета да си, Петкано,
защо ме, либе, излъга?
- Не бой се либе, не бой се,
разпаши дълги пояси
за пенждер ще ги вържеме,
из пенджер ще се прехвърлиш.
Гургур си Петкана послуша
и си из пенждер прескочи.
Стоян си чука и вика:
- По-бърже, либе, отваряй.
Петкана врата отвори,
Стоян си вътре влизаше
и на Петкана думаше:
- Петкано, либе Петкано,
защо е равна трапеза?
Петкана Стоян продума:
- Сестрини ми деца идваха,
ядоха, либе, и пиха
ядоха, либе и пиха,
затуй е равна трапеза.
- Петкано, млада невесто,
нека е това за това,
но що са кревати разстлани?
- Братови ми деца идваха,
та си по кревати играха,
та ми кревати разстлаха.
- Петкано, млада невесто,
нека е това затова,
що са ти бузи сапани?
- Стояне, либе Стояне,
чичови ми деца идваха,
та си със мене играха,
та си ми бузи сапаха.
- Петкано, млада невесто,
нека е това за това,
защо са чифте пищове?
- Стояне, либе Стояне,
чичови момчета идваха,
та си пищове забравиха.
- Петкано, млада, невесто,
нека е това за това.
Стоян се назад повърна,
у Гургурови отиде,
Стоян на Гургур думаше:
- Гургуре, момче Гургуре,
язи при тебе съм дошел
нещичко да те попитам,
от тебе съвет да взема.
Сеял съм нива зелена,
пусти се елен научи,
та ми нива упасе.
Дали нивата да окося,
или елена да си убия?
Гургур Стоян си продума:
- Стояне, момче Стояне,
ако елена убиеш,
друг ще се елен научи,
пак ще ти нива опасе,
най си окоси нивата -
нема я пасат елени.
Стоян се назад повърна
и й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010