* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Товарил Стоян гемия,
гемия, още кирия -
петстотин кола с ечемик,
ечемик и още с жито.
Гемия готова да тръгва,
Стоян пред гемия излезе
и там се изясно спровикна:
- Копринке, либе Копринке,
язи с гемия отивам,
тебе те тука оставям,
порти със слънце затваряй
и ги със слънце отваряй.
Да не те някой залюби,
залюби, дан' те излъже.
Копринке кълне и вери,
че нийде няма да ходи.
Кат си Стоян заминал,
тя се хубаво премени,
премени, още накичи.
Вземала котли и кобилца
и за вода Копринка отиде,
Николчо си там сварила,
и на Николчо думаше:
- Николо, либе Николо,
довечера у дома да дойдеш,
Стоян го няма у дома,
ще ядем, ще пием,
по любов ще си говорим.
Никола в Копринка отиде,
седнали да ядат и пият.
Стоян на порти похлопал:
- Копринке, либе Копринке,
стани ми порти отвори!
Чуди се и мае Копринка
къде да Никола изкрие,
бързо го под креват тикнала.
Стоян кат си вкъщи влиза,
какво ми чудо да види -
голяма трапеза сложена.
и на Копринка думаше:
- Каква е тази работа,
каква е тази трапеза?
Копринка не можа нищо да каже.
Стоян се бързо разтърсил,
Никола под креват намерил
и на двамата глави отрязва,
и на вънка си излезе,
и там се виком спровикна:
- Слушайте, мало и голямо,
какво съм чудо направил -
на Копринка и на Никола
съм глави отрязал
и се аз предавам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010