|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Снощи ми ферман пристигна
от Цариград, от султана.
Писали, какво писали -
млади войници да идат,
най-напред Стоян писали,
че знае турски да чете,
да чете, още да пише.
Стоян Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
нещо ще ти ръчам, поръчам -
не ходи на Гургов кладенец,
че ми е Гургор душманин,
на тебе, либе, мераклия.
Стоян войник замина,
Петкана стомни вземала,
отиде на Гургов кладенец,
стомните влива, излива,
дано я Гургор, бре, види.
Гургор на чардак седеше,
жълти жълтици нижеше.
Петкана на Гургор продума:
- Либе Гургоре, Гургоре,
Стоян войник замина.
Я ела, либе, довечера,
какви съм гостби готвила,
какво съм вино наточила,
да ядем, либе, да пием.
Гургор на гости отиде,
като са яли и пили,
някой на порти потропал.
Гургор през прозорец прескочи,
Петкана порти отвори.
Стоян се войник завърна,
тихо си Петкана попита:
- Либе Петкано, Петкано,
защо ти е коса разрошена,
защо ти е блузка скъсана?
Петкана Стоян продума:
- Снощи ми на гости дойдоха
твойте братови деца.
С тех съм, Стояне, играла,
затова ми е коса разрошена,
затова ми е блузка скъсана...
Враца (Архив КБЛ-ВТУ); Гургор - другаде Гургур.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|