* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Демир надолу отводя,
надолу, на търговия,
със сиви, бели говеда,
със беглишката сюрия.
Бяла го Неда изпраща,
та му портите отваря
и след него ги затваря.
Демир си Неди заръча:
- Либе ли Недо, либе ли,
ази надолу отводям,
надолу, на търговия
със сиви, бели говеда,
със беглишката сюрия,
теб тука, Недо, оставям.
Често се не мий, не плети,
често се не пременявай,
често се не уредявай,
не туряй куфар-чупрази
и позлатени мингуши!
Често на вода не ходи
на Лазарови кладенци -
Лазар е луда гидия,
нещо зло да ти не стори,
зло стори и да направи!
Неда Демира не слуша,
тя се назади повърна,
па се умила, оплела
и се хубаво премени,
дваж по-хубаво уреди:
опаса куфар-чупрази
и позлатени мингуши,
па й взела менци на рамо,
та ми на вода отиде
на Лазарови кладенци.
Лазар на двори седеше,
та нова кола правеше.
Неда Лазару думаше:
- Комшу Лазаре, Лазаре,
хай д'идем, комшу, към дома,
към дома, комшу, у дома -
няма Демира тукана,
Демир надолу отиде,
надолу, на търговия
със сиви, бели говеда,
със беглишката сюрия!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010