|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Петър Петранка думаше:
- Петранке, любе хубаво,
аз ще да, ще да ида
във Цариграда голяма,
там имам сметки да уреждам.
Кажи ми, либе Петранке,
какъв армаган да купя
за бяла булка хубава?
И друго ще ти поръчам -
сакън да не си ми грешила,
често се не пременувай,
не удряй бяло белило,
на пусти вежди мастило,
често за вода не ходи
на Боювите кладенци,
че ти е Бою любовник
на нам е, любе, душманин,
той ще ни живот развали!
Петрана речва, поречва,
всичко Петранка обещава.
Като си Петър замина,
стана Петранка, станала,
черна кокошка заклала,
та си е добре сготвила,
та зима бели бакъри
и си Петранка отиде
на Боювите кладенци.
Там си Боя заври
и си на Боя продума:
- Закарай, Бою, биволи,
та вземи медни кавали,
по-скоро у дома да дойдеш.
Петър си в Цариграда отиде,
двама да си хапнеме,
хапнеме, Бою, сръбнеме.
Нали се Бою наслуша,
та взима медни кавали,
брези биволи затвори,
та си отиде, отиде
във Петранкини на гости.
Седнали, яли и пили,
на врата човек похлопва:
- Бързо, Петранке, излизай,
бързо ми порти отвори,
забравил съм си, Петранке,
най-важните документи.
Кога Петранка отваря,
Петър във къщи влиза,
кога кревата съгледа -
на него медни кавали,
той на Петранка продума:
- Кажи ми, кажи, Петранке,
кой идва сега във къщи,
кога ази заминах
за тоя пусти Цариград?
Петранка дума, продума:
- Лъгах, байно ле, долъгах,
но сега няма да лъжа -
идва Гургуш във къщи,
та свири с медни кавали
и сега си Гургуш отиде.
Петър се много озлоби,
Петър Петранка придума:
- Я слушай, либе Петранке,
решил съм, либе, решил съм,
вземал съм пара безбройна,
голям гуляй да направя
със мойте верни комшии,
комшии, още роднини.
Нали е Петранка съгласна,
купили пусти телета,
купили и ги заклали,
голям гуляй сторили.
Кога гуляя изкарват,
Петър ми стана и продума:
- Слушайте всички събрани,
комшии, мои роднини,
какво ще кажа кажете,
кажете и го разяснете -
посял съм нива голяма,
едно ми биче проклето,
то се научи да ходи
и моя нива припасва.
Никой си нищо не казва,
сичките мълком мълчали,
само ми Гургуш придума:
- Я слушай, Петре, да кажа,
ако бичето убиеш,
то друго ще се научи,
по-лудо да я припасва.
Хайде се, Петре, съгласи,
живота да си пожалиш,
бичето ще се отучи,
бичето няма да идва,
нивата да ти припасва.
Вишовград, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ); името Бою се заменя с
Гургуш във втората половина на песента.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|