* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петранке думаше:
- Аз ще, Петранке, да ида
на Влашко, на Букурещко,
там имам девет дюкяна,
девет дюкяна с премяна,
ще ида да ги нагледам,
да ги нагледам,
наема да си прибера.
Тебе та тука остаям,
пак тука да те намеря;
често за вода не ходи,
на Гургушеви кладенци,
че ти е Гургуш любовник,
а на мен голям душманин.
Петранка е Пенчо слушала,
докато го е изпроводила,
от къшни врата до външни,
че дигна менци на рамо
и пъстри стомни на ръце.
Като е на кладенци отишла,
три пъти менци налива,
налива и ги разлива
пусти да останат рез менци
тях няма кой да ги налее,
налее и излее
пусти да останат тез стомни,
кат няма кой да ги напие...
Тя си край Гургуш минала,
Гургуш си на двор седеше,
златна си ябълка хвърляше,
мъжко си дете залъгваше.
Петранка си дума Гургушу:
- Я ела, Гургуш, у дома,
Пенчо на Влашко замина,
на Влашко, на Букурещко,
където е Пенчо отишъл,
дано се оттам не върне...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010