* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петкан Петкана думаше:
- Петкано, булка хубава,
ти нямаш стара свекърва.
Петкано, да те научи -
често се не пременувай,
често за вода не ходи
на Лазаровото кладенче.
Със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш.
Аз в Цариград отивам,
на Цариградските банки.
Тебе тук оставям,
тук да те заваря.
Сакън, да не се излъжеш,
да идеш, булка Петкано,
на Лазаровото кладенче!
Лазар ти беше любовник,
на мене й голям душманин.
Станал е Петкан, заминал.
Станала й булка Петкана,
че се хубаво премени,
и е за вода отишла
на Лазаровото кладенче.
Лазар си конче поеше,
Петкана дума Лазаре:
- Ела, Лазаре, у дома,
Петкан, Лазаре, замина
на Цариградските банки.
Станал е Лазар, Лазаре,
у Петканини отиде.
Яли са колко, пили са,
докато петлите са пропели.
Таман са глави сложили,
на портите се похлопа
и се на име извика:
- Петкано, булка хубава,
стани ми, булка, отключи,
че съм ключове забравил.
Станала булка Петкана
и на Петкана думаше:
- Постой, Петкане, почакай,
да си ключове намеря.
И се е назад върнала,
и на Лазара казала:
- Бягай, Лазаре, колкото можеш,
Петкан, Лазаре, си иде!
Че стана Лазар, Лазаре,
прескочи дувари високи,
ножовете му паднали
на Петканина постеля.
Петкан си вкъщи привлезнал -
патки, кокошки печени,
бяла погача месена
и Лазаровите ножове
на Петканина постеля.
Петкан, Петкано думаше:
- Петкано, булка хубава,
иди извикай Лазара
у дома, холам, да дойде.
И твойта майка и баща,
нещичко ще ги попитам.
Че стана булка Петкана,
у Лазарови отиде
и на Лазар думаше:
- Ела, Лазаре, у дома,
Петкан, Лазаре, те вика.
Че стана Лазар, Лазаре,
у Петканини отиде.
Петкан Лазаре думаше:
- Един се е бик научил
да ми нивата препасва.
Бика ли да убия,
или нивата пожъна?
Лазар Петкан думаше:
- Ако си бика убиеш,
друг бик ще се научи.
Най си нивата пожъни
и си снопите прибери.
Че стана Петкан, Петкане,
на Петкана глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010