* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Телал са викна, провикна
низ Будинската чершия:
- Кой има конче хранено
и има булче хубаво,
кончето да си поезди,
булчето да си погледа,
царски е ферман излязло -
турци със войска да вървят,
турци, та па и българи,
на дълга пътя на Бендер,
малко щат нещо поседят,
тъкмо до девет години,
млади щат булки оставят
все млади, все глупавички,
конете да си поездят,
булките да си погледат.
Писаха, кого писаха,
ала Стояна най-напред -
на войниците главатар,
млади войници да води,
че ми е Стоян сюзлия,
сюзлия и акънлия.
Стоян си конче изведе,
па си кончето възседна
и си Петкани думаше:
- Петкано, ти домовнице,
азе ще войник да ида,
що ще ти азе заръчам,
ти ще ме, либе, послушаш,
често са не мий, не плети,
рано на вода не ходи
на Гургорови кладенци,
че ми е Гургор курварин,
на висок чардак си седи,
с злата ябълка играе,
па ще си тебе съгледа,
та ще ти нещо зло стори,
зло стори и зло направи.
Ази съм младо войниче
и двама ще ви погубя.
Петкана си му думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
пусти щат дрехи останат,
които без тебе облеча,
мойто ще месо изсъхне,
дето ще други посегне!
Да вървиш, да ме не жалиш,
че съм си млада глупава,
гъйле на сърце не туряй!
Стоян си тръгна, замина
млади войници поведе,
всичко го село изпрати.
Туку са Стоян затули
и Петкана са повърна,
па у собата увлезе,
извади дрехи свилени,
та се хубаво премени,
премени и се натруфи,
нареди редом къдрици,
па узе котли на рамо,
рано на вода отиде
на Гургорова кладенец,
дигнала поли зад пояс
замила бели бъдъри,
разкопча тънка пазвичка,
замила ненки мънинки,
мънинки като ябълки.
Гургор на чардак седеше,
с злата ябълка играе,
като си видя Петкана,
че си краката миеше,
краката до коленете,
ненките във пазвичката
люта го треска затресе,
той на чардака примира,
завъртя златна ябълка,
хвърли, Петкана удари,
удари между гърдите,
па се Петкана провикна:
- Гургоре, ти габоснико,
я недей хвърля по мене,
че няма тука Стояна,
ама да дойдеш при мене,
че ма е млада оставил,
млада още и глупава,
па е войниче отишел,
там ще ми малко поседи,
тъкмо до девет години,
мойта ще младост премине,
доде са Стоян завърне.
А ти при мене да дойдеш,
мойта ще младост да видиш,
доде съм млада-зелена!
Па си Петкана отиде,
заклала тлъста юрдечка,
наготви гостби всякакви,
наляла вино червено,
постлала сукно мораво,
нареди дребни ястици,
че ще й доде млад Гургор,
млад Гургор и млад габосник.
Па си е дошел вечерта,
тя го е в къщи приела,
голям му диван служеше,
руйно го вино поеше,
гълъби мезе ядеше,
яли са, вечеряли са,
дошло е време да лягат,
па са в собата увлезле,
па ще с Петкана да легнат.
Таман си ножа извади
да го остави на одър,
пояса да си разпаша,
Стоян повика на порти.
Чуди се, мае Петкана,
къде Гургора да дене.
Та па се сама усети,
па го през стобор прехвърли,
забрави Гургор ножове
на Стоянови одрове.
Петкана порти отвори,
Стоян Петкани продума:
- Петкано, ти домовнице,
ти ми си съня не спеше,
не бе дълбоко заспала,
що не стана да отвориш?
Петкана Стояну дума:
- Прости ма, либе Стояне,
нал са за тебе не надах,
аз съм дълбоко заспала!
Стоян й коня удаде,
па си в собата увлезе
там си намери ножове
на бащини си одрове.
Той ги под одър захвърли,
та па на одър полегна.
Петкана коня превърза,
па при Стояна легнала.
Стоян са гърбом извива,
не ще Петкана прегърне,
па му Петкана продума:
- Либе Стояне, Стояне,
га ходиш, па се завърнеш
ти с мене все се прегръщаш,
що се сега с гръб извиваш?
Стоян Петкани думаше:
- Прости ма, либе Петкано,
нали съм пътя пътувал,
аз съм са много отрошил...
Та па е станал заранта,
та хвана крава ялова
опече в пещта кисел хляб,
всъде селото калеса,
туку Гургора не вика.
Сам си е Стоян отишел,
та ми Гургора доведе
на трапеза го курдиса,
до кметове, до субаши,
той ги гощава и пои,
та па са Стоян провикна:
- Слушайте, всички селяне,
аз ще гатанка загатна,
който гатанка получи,
малко му нещо удавам
тъкмо до триста грошове -
аз имам нива зелена,
научил са е сур елен
нивата да ми нанася,
дал да сур елен пребия,
или нивата пожъна,
доде е нива зелена?
Никой са не е усетил
каква е тази гатанка,
най си са Гургор провикна:
- Стояне, ти побратиме,
нити сур елен пребивай,
нити нивата пожънвай,
таман са беше настървил
нивата да ти напася,
аз си ножове оставих
и ти на порти повика.
Азе из къщи побягнах
и си забравих ножове
на бащини ти одрове,
прости да са ти ножове
тъкмо за триста грошове!
Стоян си нищо не рече,
най си Петкана улови,
па я в рогозка обиви,
със чер я катран намаза,
па я на двора изправи,
та ми я Стоян запали...
Той ядеше и пиеше
и на селене думаше:
- Да не е просто чиляку,
на жена вяра да лови,
Петкана си са вереше,
вереше, още кълнеше,
чужда я ръка не хваща!
Язе я сам си улових
със Гургора млад габосник.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010