* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тодор Еленки думаше:
- Еленке, първо венчило,
аз ще в Цариград да ида,
вересии имам да сбирам,
тебе ти, Еленке, заръчвам -
утре е свети Гергьовден -
портите рано отвори
и рано вечер затваряй!
За вода Еленке не ходи,
на Гургулово кладенче,
че чувам, либе, хората,
че той имал мерак на тебе,
да не те някак излъже,
главата ще ти отрежа!
Еленка всичко обещала.
Излезе Тодор, замина.
Сутринта рано на Гергьовден
облякла бяла премяна,
тикнала китка на ухо
и бели менци на рамо,
на кладенчето отива.
Гургул на камък седеше
и с меден кавал свиреше.
- Добро ти утро, Гургуле!
- Дал ти Бог добро, Еленке!
- Таз вечер няма Тодора,
той в Цариграда замина
и скоро няма да доде,
свободно можеш да дойдеш...
Същата вечер отива.
Сложила топла вечеря,
вечерали и си легнали.
Вечерта, късно по петли,
Тодор се назад повърнал,
на порта хлопа и вика:
- Излез, Еленке, отключи,
че ми са конче разболя,
не мога на път да вървя.
Като Еленка зачула,
много се Еленка изплаши,
Гургул да бърза да излезе,
медни кавали забравил.
Еленка не ги видела,
за да ги, горка, потули,
не се й сетила, горката,
косата да си поизправи.
Излезе, порти отвори
и му канчето поема
да го у яхъри поведе.
Тодор във къщи кат влезе,
софрата не бе дигната.
Еленка и тя отива.
Тодор Еленки продума:
- Каква е тази вечеря?
- Сестра ми идва но гости
с нейната мъжка рожбица,
за нея слагах вечеря.
- А защо си толкоз чорлава?
- Нейното дете помилвах,
то ми косите разбърка.
- А тез кавали чии са,
не са ли Гургуловите?
Извади Тодор ножа си
и й главата отряза.
Сутринта, рано след Гергьовден,
главата на порти изнася
и силно са Тодор провикна:
- Слушайте, млади и стари,
жена която измени,
своята клетва семейна,
а пък мъж който прелъже
на други мъже жената,
ето туй ще им е отплата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010