* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на лова отива,
па си Петкани зареча:
- Либе Петкано, Петкано,
аз ще на лова да ида,
а пак тебе ще заречам -
често се не мий, не плети,
често се не пременувай
и си на вода не ходи
на Гургулови кладенци,
че си е Гургул злосторник,
злосторник Гургул, пакостник,
та ще ти нещо зло стори -
я ще ти песен изпее,
ще ти дума издума.
Петкана слуша Стояна,
доде се Стоян затули.
Па се умила, оплела,
и се хубаво премени,
със венчаната премяна,
па си на вода отиде
на Гургулови кладенци
със тези стовна зелена.
Гургул на чардак седеше,
мъжко си дете държеше
и му ябълка подфърга.
Кото си видя Петкана,
той я с ябълка удари,
па си Петкани говори:
- Мома, хубава Петкано,
че къде си е млад Стоян,
та си ти доде на вода?
А Петкана му говори:
- Млад Стоян си е отишел
голяма лова да лови.
Гургул Петкани думаше:
- Довечера съм у вазе!
Петкана дома отиде,
па е месила, готвила,
наготви гостби всякакви.
Кога е било вечерта,
и Гургул си е дофтасал.
Таман са яли и пили,
Стоян на вратник потропа
и Гургул се е уплашил,
узе си стълба висока,
та я во стобор вослони,
през стобор да си побегне.
Петкана Стояну отвори;
Стоян си конче не гледа,
право отгоре возлезе
вов писаните одаи,
на постилка си намери
Гургуловите ножове,
ножове, чифте пищоле,
Гургулов силяф телетин.
Стоян Петкана питаше:
- Либе Петкано, Петкано,
со-щет си тука Гургулу
ножове, чифте пищоле,
Гургулов силяф телетин?
А Петкана му думаше:
- Вчера е брат ми доходил,
та си остави ножове,
ножове, чифте пищоле.
А Стоян пак е питаше:
- Мома, хубава Петкано,
що ми е золум правено?
А Петкана му говори:
- Вчера сестра ти доходи,
межко си дете доноси,
то ти е золум правило.
Стоян Петкани говори:
- Дзарана рано да станеш,
намеси тясто кисело,
напечи бели хлябове,
наготви гостби всякакви,
на садя кеща постели!
Петкана рано станала,
намеси тясто кисело,
напече бели хлябове,
наготви гостби всякакви,
на садя в кещи послала.
Стоян си слуги разпрати
да сберат хора все първи,
положи тежка трапеза,
па си хората канеше:
- Яжте и пийте, дружина,
молете Бога за здраве,
че ще гатанка гатаме!
И Гургула бе повикал,
и той гатанка да гатка.
Па на трапеза седнале,
та ми са яле и пиле,
всички весело гледаха,
сал Гургул плахо гледаше.
Па Стоян хрипне и викне:
- Хайде, гатанка гатаме -
имах си нива хубава,
сур елен са е научил,
та ми нивата опасе.
Какво ще вие кажете -
дали сур елен пребия,
или нивата пожъна?
Никой се не усетило
на Стоянова гатанка,
усетил се е млад Гургул,
па си Стояну думаше:
- Брайно Стояне, Стояне,
нити нивата пожънвай,
нити сур елен пребивай!
Сур елен си е добиче,
де найде нива, там пасе,
де найде, вода, там пие.
Стоян се тогаз ядоса,
па си рогозка насмоли,
Петкана в пазар изгори,
в пазаря, всряд чершията.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010