* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранке думаше:
- Петранке, моя пръвнино,
мори, аз ще ида, да ида
във Стамбул града голяма
вересии да си събирам,
вересии за изплащане,
тебе тукана оставям,
да не се, любе, пременяш,
за вода ти да не ходиш
на Петковото кладенче,
Петко ти й първи любовник.
Стоян за Стамбул замина,
че стана, стана Петранка,
че се хубаво премени,
дваж са гиздаво забради,
бели си поли надръпа,
отключи бели бакъри,
у Петкови за вода отиде,
на Петковото кладенче.
Петко сред двори седеше,
червено вино пиеше,
ем бистра, върла ракия,
ябълки мезе ядеше.
Петко Петранке думаше:
- Петранке, любе Петранке,
накъде Стоян отиде?
Петранка Петка думаше:
- Петко льо, първи любовняк,
Стоян за Стамбул замина,
вересии да си събира,
вересии за изплащане.
Таз вечер у нас да дойдеш,
ще сготвя гостби хубави,
ще разточа вити баници,
ще наточа вино червено,
ще наточа върла ракия,
да ядем, любе, да пием.
Наля си Петранка, тръгна си,
Петко ябълка подхвърли,
Петранка в чело удари.
Като у тях си отиди,
наготви гостби хубави,
разточи вити баници,
разточи и ги опече,
наточи вино червено,
наточи върла ракия.
Петко у Петранкини отиде,
седели, яли и пили.
Дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят,
повторят и да потретят,
Стоян на порти похлопа.
Стоян Петранке думаше:
- Петранке, моя пръвнино,
стани ми порти отвори.
Петко Петранке думаше:
- Петранке, любе Петранке,
Петранке, изневернице,
защо ме, любе, излъга,
да ме с Стояна убийте?
Петранка Петка думаше:
- Не бой са, любе, не бой са,
аз ще да порти отворя,
ти зад портите застани,
Стоян във двора ще влезе,
ти ще от двора да излезеш.
Тъй рече Петранка, отиде.
Петранка порти отвори,
Стоян във двора улезе,
Петко от двора излезе.
Като във къщи улезли,
Стоян Петранке думаше:
- Петранке, моя пръвнино,
що е за гостби хубави,
що е за вити баници,
що е за вино червено,
що е за върла ракия?
Петранка дума Стоене:
- Стоене, моя пръвнино,
твоята сестра Тодорка,
станало й девет години
на гости не дохождала,
на гости и на повратки,
днеска на гости дохожда,
на гости и на повратки.
Стоян й нищо не рече.
Стоян Петранке думаше:
- Петранке, моя пръвнино,
я стани, любе, я стани,
хубави гостби наготви,
голям ще гуляй извикам,
всичките аз ще извикам -
майка ти, още баща ти,
родове и лични комшия,
и Петко, беним аратлик,
и него, любе, ще извикам.
Че стана Стоян, Стоене,
ето и моабетя събра,
седнали да ядат, да пият.
Дордето яли и пили
Стоян се изясно изпровикна:
- Чувайте, родове, лични комшии,
и ти, бабо и дядо,
и ти, Петко, беним аратлик,
нещичко ще ви запитам,
гатанка ще ви загатна -
аз съм си просо, бе, посял,
един се азъл научил
просото да ми опасва.
Азъла ли аз да убия,
или просото покося?
Петко на Стоян думаше:
- Стоене, беним аратлик,
просото ще си покосиш.
Ако азъла убиеш,
друг ще се азъл научи
да ти просото опасва.
Че стана Стоян, Стоене,
улови Стоян Петранка
и й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010