* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Слънцето трепти, захожда,
Демир си конче извожда,
кани се далек да иде -
във Влашката земя, Богданска,
сюрек добитък да купи
и на Хубана заръчва:
- Хубано, булка хубава,
тебе те тука оставям,
пак тука да те заваря.
Със слънце порти отваряй
и ги със слънце затваряй.
Недей да ходиш, Хубано,
на Григорово кладенче.
Григор ти е първи любовник,
на мене първи душманин.
Като си Демир замина,
Хубана, булка хубава,
че влезе горе в собата,
отвори маджар сандъци
и се хубаво премени.
Вземала е стомни шарени
и си за вода отишла
на Григорово кладенче.
Там си Григора завари
и на Григора думаше:
- Довечера няма Демира,
той си във Влашко замина,
Влашката земя, Богданска,
сюрек добитък да купи.
Месила съм ти пита,
тлъст съм ти пуяк заклала -
ела сладко да хапнеме
и да си сладко поспиме!
Седнали, сладко хапнали
и таман си сладко заспали,
Демир на порти похлопа,
похлопа и се провикна:
- Хубано, булка хубава,
излез ми порти отвори...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010