|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, първо венчило,
аз жда ида, да ида
нагоре към Цариграда,
на тебе, мари, заръчам -
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш,
за вода, мари, не ходи
на Лазаровото кладенче,
да се хората не смеят!...
Недка си Стоян изпрати,
че си портите разтвори,
разтвори и ги разключи,
се премени, нареди,
накачи жълти жълтици,
че си дръпна бели бакъри,
че си на вода отиде
на Лазаровото геранче.
И на Лазара думаше:
- Либе Лазаре, Лазаре,
таз вечер да додиш,
че аз Стояна изпратих
далеко към Цариграда!
Лазарчо нищо не рече.
Тя се назаде повърна,
запретна бели ръкави,
разточи тънки милини
и Лазарчо довтаса...
Седнали да ядат милина,
Стоян на порта хлопаше:
- Стани ми, Недке, отвори,
че си забравих шиника,
шиника, още рилата!
Недка се чуди и мае
Лазарчо ли да скрие,
порти ли Стоян да отвори...
Лазарчо скрива зад порта,
Стоян порта отвори.
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, първо либе ле,
нали ти, мари, заръчах -
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш,
та що ще, мари, ножчето,
ножчето, Лазаров'то?!...
Тя е рекла: - Та не знаеш ли, Стоене,
к'къв е Лазарчо клет-проклет,
че си ножчето заложи!
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, либе Недке ле,
та що ще сабята на Лазар?...
Тя му казала: - Няма пари да даде,
че си сабята заложи!
Той казал: - Недке ле, либе Недке ле,
я иди у Лазарчо,
че си Лазарчо повикай,
нека Лазарчо да дойде,
да ядем, либе, да пием,
сладичко да си прикажем!
Неделка Лазарчо доведе.
Стоян на Лазар думаше:
- Лазарчо, верен комшиян,
нещо си да ти обадя -
че се доган нагадил
нивата да ми опася;
нивата ли да си окося,
доганя ли да си убия!?
Лазарчо дума на Стоян:
- Стоене, верен комшия,
не си доганя убивай -
'ко си доганя убиеш,
другите ще се нагадят;
нивата по-добре окоси!
Стоян се люто разсърди,
извади ножче пиринче,
Лазарчо в сърце удари,
и си на Недка думаше:
- Недке ле, пръвно пръвнинка,
не се ли, мари, находи,
не се ли, мари, наноси
на моите жълти жълтици?
Че я в сърцето удари...
Шоп-Тараклия, дн. Тараклия - Молдова (СбНУ 29/1914, с. 194).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|