* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натоварил Стоян
педесе коля жито
и шестдесет коля ечемик.
Керванът готов да тръгне,
Стоян пред керван застанал
и на Коприна заръча:
- Коприно, любе Коприно,
със слъне порти затваряй
и със слънце ги отваряй!
И тръгва Стоян, замина.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
Стоян назаде погледна
към тяхното село голямо -
цялото село тъмнеше,
негова къща светеше.
Щом като Стоян замина,
Коприна Кольо покани
да ядат, любов да правят.
Стоян керванджии думаше:
- Керванджии, верни другари,
я си кервана поспрете,
докато малко починете,
аз ще се върна във село,
кетапите съм забравил.
Стоян си конче препусна
и си във къщи отиде,
тихичко порти отвори
и си в къщи той влезе.
Какво си Стоян да види -
Коприна и Кольо двамата,
както са яли и пили,
и двамата сладко заспали…
Стоян си ножа извади
и им главите отряза,
на външна ги порта забоде -
да гледа мало й голямо
и всички пример да вземат.
Стоян си коня препусна
и при керванджии отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010