* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петранка думаше:
- Аз ще, Петранке, да ида
във Влашко и Букурещко,
дюкяни да си обиколя.
Тебе те тука оставям,
пак тука да те заваря.
Често се не мий, не плети,
често за вода не ходи
на Гургушови кладенци
че ти е Гургуш любовник,
на мене голям душманин.
Петранка Пенча изпрати
от къщна порта до пътна
и се е назад върнала,
и си главата умила,
чужда жена е викнала
по-дребно да я нареши
на седемдесет и седем косички,
на всяка върза паричка,
най на средната - жълтичка.
Че се хубаво премени,
дваж по-хубаво натъкми,
че грабна менци и кобилица,
че си за вода отиде
на Гургушови кладенци.
Там си Гургуша завари
и на Гургуша думаше:
- Добър ден бе, Гургушо!
- Дал ти Бог добро, Петранке!
- Ето ми девет години,
как сме се двама любили,
не сме се, Гургуш, виждали!
Тази вечер у дома да дойдеш,
Пенча го няма у дома...
Като си у тях отишла,
заклала патки, юрдечки,
че хубави гостби наготви.
Ето и Гургуш пристига,
таман са яли и пили -
Пенчо на порти почуква:
- Излез, Петранко, отвори!
Тя се чуди и мае -
къде да скрие Гургуш,
че ходър го дрехи затрупа
и си на Пенча отвори.
Пенчо в къщи си влезе
и си се чуди и мае,
и си на Петранка думаше:
- Кой ти главата разроши?
- Сестрини деца идваха,
че се с мене бориха...
- А той си дрехи разхвърли?
(...)
И си Гургуша намери,
извади остро ножченце,
че го в гърди прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010