* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Добра думаше:
- Добро ле, добра невясто,
азе ще войник да ида,
на царя войник да служа,
на царя, Добро, три годин.
Децата, Добро, да гледаш
и мене да не забравяш.
Само едно ще ти поръчам -
твърде се не пременувай,
често за вода не ходи
на Гургувите кладенци.
Тебе ти Гурго любовник,
на мене голям душманин.
Като си Стоян замина,
пък Добра булка хубава,
тя се умила, оплела,
че се хубаво премени,
че взела менци на рамо,
покрай Гургови минава.
Гургу на чардак седеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше,
с жълта я дюля замеря,
та я удари в челото,
в челото между веждите.
Тогаз му Добра продума:
- Гурго ле, либе Гурго ле,
не ме замеряй, ударяй,
най ела, либе, у дома,
каква съм манджа готвила -
печена леща на кебап!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010