* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Мари, хей!
Натвари Димо, Димо льо,
педесе кола със жито
и шейсе със ройно вино,
че ги на беркез закара
и па Петранка думаше:
- Петрано, любе Петранке,
тебе те тука оставям,
слънцето зайдом не зайде,
дюкяна да си затвориш,
да не се Гургул научи,
някаква бела да стори,
че Гургул ми е душманин,
а пък на тебе стопанин.
Петранка го изпратила,
че се назад повърнала,
че взела китка нахтари,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премена,
че се хубаво премени,
че се гидиско забради,
че дръпна бели бакъри,
че си за вода отиде
на Гургуловото кладенче.
Там си Гургула завари,
Гургул на креват седеше
и си ябълка ядеше.
Петрана дума Гургула:
- Гургуле, любе Гургуле,
Дима го няма таз вечер,
айде у дома да идем,
сладко да ядем, да пием,
и сладко да си поспиме.
Слънцето зайдом не зайде,
Гургул си у тях отиде,
яли са сладко, пили са,
легнали, сладко заспали.
Кучето й силно лавнало,
врата се силно лопнали,
Димо Петранка думаше:
- Стани ми врата отвори,
че съм си, любе, забравил
на житото шиниците,
пък на виното килата.
Петранка се чуди и мае -
къде Гургула да скрие,
че го е в асъра увила,
че го й зад врата изправила
и си па Димо отвори.
Димо Петранке думаше:
- Петрано, любе Петранке,
че какво правят, любе ле,
Гургулови постали тука?
Петранка дума на Дима:
- Снощи си Гургул дохожда
да пие върла ракия,
нямаше пари да плати,
язе му взех постали.
Димо Петранке пак дума:
- Петрано, любе Петранке,
че какво прай, любе ле,
Гургулов часовник тука?
Петранка дума на Дима:
- Снощи си Гургул дохожда
да пие вино червено,
ази му взех часовника.
Димо Петранке пак дума:
- Ти стани рано зарана,
че ми се, любе, наготви,
че си калесай, калесай
твоите роди и моите,
и си Гургула калесай,
да ядем сладко, да пием,
веселба да се веселим.
Петранка Дима послуша,
станала й рано зарана,
месила и наготвила,
че си калеса, калеса
нейните роди и неговте.
Яли са сладко, пили са,
Димо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
имам си нива под село
и я със просо посеях.
Пусти са дивеч научил
просото да ми той пасе,
дали дивеча да убия,
или просото да пожъна?
Никой са, холан, не обади,
само са Гургул обади
и си на Димо думаше:
- Димо ле, верен аратлик,
ако дивеча убиеш,
то и друг ще са научи,
най си просото пожъни!
Димо са люто разсърди,
че бръкна в коюн джобове,
извади ножче черенче,
че й главата отряза.
Мокър й език говори:
- Димо ле, любе Димо льо,
що ма тъй хитро измами,
та ми главата отряза!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010