* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, бяла сливненке,
събирам, Недке, тръгнувам,
на Стамбул града ще ида,
ти да не се, Недке, премениш,
с лефтерската си премяна.
Рано портите затваряй,
за вода ти да не ходиш,
у Лазарови да не ходиш.
Лазар на мене душманин,
а пък на тебе любовник.
И Стоян стана, та тръгна
и та се Недка премени,
премени, та се пребели,
нарами бели харкъми,
и за вода си замина,
та на Лазара думаше:
- Комшула Лазару, Лазару,
Стоян на Стамбул замина,
заколих черна мисирка,
разточих тънка милина,
таз вечер у нас да дойдеш,
да ядем, холан, да пием.
Той стана Лазар, отиде,
напълни кило ракия,
в кърпата черни стафиди,
и у Недка отиде.
Таман току са седнали
да ядат, холан, да пият
и Стоян тропна на врата:
- Стани ми, Недке, отвори,
че си книжката забравих,
книжката и тефтерето.
Тя стана, та му отвори.
Стоян Недка думаше:
- Недке ле, мари, хубава,
како си, Недке, сготвила,
та си Лазара поканила?
Стоян на Лазар думаше:
- Комшу Лазарю, Лазарю,
един се елен научил,
нивата да ми опасва,
ще фърля да го убия.
А пък Лазар му думаше:
- Комшу Стояне, Стояне,
ако елена убиеш
и другите ще се научат -
току си нивата ожъни,
та елени да не дохождат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010