* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Един праматар си беро прамагата,
че за пойде на панаирут.
И на Халдула й поръчова:
- Хайдула, моя първа люба,
язе за пода на панаир,
ти вънк да не излеваш,
нито портите да отвориш,
нито кучинтате да не вързеш,
че комшиите на зулепсуват.
Да тръгна той да си хожда.
Бе забравил саатут му,
лю утаде до среде път,
и тогай той си науми
и са подвърна да го везме.
Им дойде край портите,
и га гленда портите,
и двете беха отворени,
и кучинтате извързани,
на зенджирите уковани.
Той гледа, що да види?
Неговата люба Хайдула
сос друг юнак прегърната.
Тогай й вели и говори:
- Защо тъй стори, Хайдула?
Та извади негова остра сабя,
да присече Хайдулината глава,
и да я кладе на дисагите,
и да отиде на пехера му.
И пехера му ка го виде отдалеко,
и отдалеко му говори:
- Добре дой, бре милин зет,
и що бакшиш ми донесе?
Я той вели, говори:
- Варай, пехера и моя майка,
язе тежок бакшиш ти донесох,
Хайдината руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010