|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Товари много белия,
товари Стоян белия,
на девет чифта биволи
със девет млади ратае
да кара, да я продава
на града, на Ехтимана.
А либе си му говори:
- Бре, фала тебе, Стояне,
кой ратай че ми оставиш,
менека да си помага?
А Стоян си ю говори:
- Бре, фала тебе, Петкано,
кой сакаш, тоя остави!
А Петкана му говори:
- Море, Стояне, Стояне,
остай ми Илчо ратайче
у крави да ми помага,
у крави и у телчини,
да ми помага да мълзем.
Оно е много вредничко,
вредничко и връворнечко,
та че ме слуша, Стояне!
И Стоян си я послуша,
остави Илчо ратайче
у крави да ю помага,
Петкана добре да слуша.
Търгна си Стоян, та пойде,
па на ратае говори:
- Ратае, млади ратае,
прегайте брези биволи,
теглете доле под село,
под село росно ливадье!
И ратае го слушаа,
прегнаа брези биволи,
тръгна доле под село.
Па Стоян си им говори:
- Ратае, мой ратае,
пущете брези биволи,
пущете, та ги пасете,
легнете, та си поспете!
И ратае го слушаа,
пущиа брези биволи,
и ратае си легнаа,
легнаа, та си заспаа.
Стояна спанье не фата,
нело се назад повърна,
та си у дома отиди,
та па си Стоян прислуша
на тая ладна пенджара.
Петкана пие ракия
със това Илчо ратайче
у тия ладна одая,
та па Петкала говори:
- Здравица, Илчо ратайче,
на твойе здравие, на мое,
на Стояново прощенье!
Къде е Стоян отишъл,
много да му се надаме,
колку са стъпки от тука,
толко години от тъде
кога се назад повърне!
Стоян си дочу Петкана,
па улезна ладна одая,
та си погуби Петкана
и погуби Илчо ратайче.
Па търгна Стоян, та ойде,
та па ойде при ратае си,
закара бела белия,
на града, на Ехтимана.
Скъпо белия продаде
тежко иманье нагребе,
та па си дойде млад Стоян
на свои равни дворове.
София, кв. Суходол; трапезна (СбНУ 43/1942, № 182 - "Невярно
либе и ратайче").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|