* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Мездра отива,
жито да си продаде,
нещо за в къщи да купи,
за в къщи, още за Мара,
дето се летос женили.
Стоян из къщи излиза
и на Мара продума:
- Тебе те тука оставям,
ама те, Маро, не вярвам,
хората, Маро, разправят,
че ти ходиш из тези,
из тези криви пътеки...
Мара Стояна продума:
- Не слушай, Стояне, хората,
те каил не остават,
дето ние двамата се водиме!
Па тръгна Стоян, замина.
Мара се в къщи върнала,
прясна пита месила,
тлъста кокошка заклала,
и меки дюшеци послала,
и се хубаво пременила,
право на хоро отишла,
Георги си хоро водеше,
Мара на Георги думаше:
- Георге ле, първо любе ле,
таз вечер няма Стояна,
таз вечер у дома да дойдеш,
прясна съм пита месила,
тлъста кокошка заклала,
меки дюшеци послала.
Георги си у тях отива,
хапнали, какво хапнали,
и са си малко поиграли.
На Стоян кола се счупила,
той се назад повърна,
и на порти захлопал:
- Стани ми, Маро, отвори!
Мара се нещо не обажда,
и той пак повтаря.
После Мара вратата отваря,
рошава Мара, чорлава.
Стоян на Мара думаше:
- Маро ле, първо либе ле,
кой ти косата разчорли,
кой ти бузите изхапа,
кой ти роклята измачка?
- Днеска дохожда сестра ти,
с нейното мъжко детенце
то ми косата разчорли,
то ми бузите изхапа,
то ми роклята измачка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010