* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян кирия караше,
и на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз на кирия отивам
жълта пшеница да карам,
тебе те тука оставям,
със слънце порти отваряй,
със слънце порти затваряй,
през плета вино подавай,
през плета парите вземай.
И да не ходиш, Петранке,
на Маноловото кладенче -
Манол ми е душманин!
Петранка Стоян изпрати,
та се във къщи повърна.
Хубаво се премени,
премени, още натъкми.
Взела бели бакъри
и си за вода отишла
на Маноловото кладенче.
Там си Манола завари
и "Добър вечер!" му каза.
- Дал ти Бог добро, Петранке!
- Маноле, любе Маноле,
довечера у нас да дойдеш,
Стоян на кирия отиде.
Да седнем да ядем, да пием,
да пием, да се любуваме.
Манол у Петранкини отиде,
седнали да ядат, да пият,
да пият, да се любуват.
Стоян се назад повърнал
и на вратата почукал.
Манол в къщи заварил
и на Манол думаше:
- Маноле, близък комшио,
ти що щеш тука, Маноле?
Кажи ми какво да правя -
имам си нива непожъната,
научил се е бик да я пасе,
бика ли да убия,
нивата ли да си пожъна?
Манол на Стоян думаше:
- Стояне, близни Стояне,
ако бика си убиеш,
други ще се научи,
пак ще ти пасе нивата.
Пожъни си нивата -
дан' ти я пасат бикове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010