* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тодор у Цариград отива,
на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ще ида, любе Петранке,
в Цариграда голяма.
Тебе те тука оставям,
със слънце порти затваряй,
не ходи, либе Петранке,
на Боювото кладенче,
Бою ти беше любовник -
на тебе верен любовник,
на мене голям душманин!
Като си Тодор замина
в Цариграда голяма,
Петранка, булка хубава,
разключи пъстри сандъци,
извади сяна премяна,
и се облече, промени.
Грабнала и бели бакъри,
че отиде Петранка,
че отиде на Боювото кладенче.
Бою по двори ходеше,
с меден си кавал свиреше.
Петранка, булка хубава,
тя си на Боя думаше:
- Бою ле, първо любе ле,
таз вечер у дома да дойдеш,
любовта да си подновим!
Тодор в Цариград замина...
Кат зачу Бою тез думи,
много се Бою зарадва,
съблече се, та се премени,
опаса чифти пищови
и у Петранкини отиде.
Цяла нощ яли и пили,
бяло се зори зазори.
Тодор, с неговото конче ранено,
от Цариграда пристигна
и на портите викаше:
- Петранке, булка хубава,
я стани, булка, отвори!
Бою Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз от де, булка, да изляза!
Петранка дума на Боя:
- Бою ле, първо любе ле,
нашето конче хранено,
докат си конче вържиме,
аз ще портата оставя,
ти из портата ще излезеш.
Докат си конче вържат,
Бою из порти излезе,
Тодор в къщи влезе,
всичко е Тодор подразбрал
и на Петранка продумал:
- Петранке, булка хубава,
що ти е глава размортена,
що ти е коса разрошена,
що ти са пищови навънка?
- Тодоре, море, Тодоре,
вчера сестра ти дохожда,
мъжка си рожба донесе,
тя ми кревата разхвърли,
тя ми косата разроши,
тя ми главата размотри.
Тодор Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
утре е света неделя,
стани си рано в неделя,
наготви си гостби хубави,
опечи пещи хлябове,
ние гуляй ще викаме!
Петранка, булка хубава,
станала е рано в неделя,
наготви гостби хубави,
изпече пещи хлябове,
цялото село викали,
само Боя не викали.
Петранка казала на Тодора:
- Тодоре, море, Тодоре,
цялото село викаме,
само Боя не викаме,
че той е наши комшия?...
Че се Тодор съгласи.
Петранка Боя извика.
Цяло се село събрало,
баба му и дядо му отишли.
Като са яли и пили,
Тодор се ясно провикна:
- Слушайте, бабо и дядо,
и вие, що сте събрани,
научило се бичето
нивата да ми утъпква,
утъпква, да я угазя.
Дали бичето да убия,
или нивата да ожъна?
Никой му отговор отвърна,
и стана Бою, че викна:
- Тодоре, наша комшийо,
слушай ме, Тодоре, послушай -
ако си бичето убиеш
друго ще да се научи
нивата да ти утъпква,
утъпква, да я угазя.
По-хубаво ще направиш
нивата да си ожънеш!
Че стана Тодор, че стана,
на Петранка глава улови
и главата отряза, и я със газ заля,
буен си огън накладе,
докат се гуляй нахрани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010