* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Цариград има два брата,
два брата, до два близнака -
първият думат Лало бей,
вторият думат Мануш бей.
Лало бей има булка хубава.
Той на Еленка думаше:
- Еленке, моя пръвнино!
Аз ще надалеч да ида,
тебе самичка оставям;
със слънце порти отваряй,
и със слънце да ги затваряш!
И стана Лалу бей, отиде,
и си Еленка остави.
Той си надалеч отиде.
Той не отишъл надалеч,
ами се е върнал отблизу
и си портите похлопа.
Сама Еленка излязла,
портите да му отвори;
и си портите отвори.
Като Еленка го видяла,
и умаяна останала.
Лало бей дума Еленки:
- Еленке, моя пръвнино!
Що ти е главата рошава?
Що ти е миндер разхвърлен?
Еленка дума Лалу бей:
- На робинята децата дошли,
а чи миндер разхвърлили;
на робинята децата съм чешала,
та ми главата разрошили!
Лало бей Еленки думаше:
- Еленке, моя пръвнино!
Я дай ми, Еленке, анахтаря,
анахтаря още от хамбаря,
да си хамбаря отвора!
Еленка дума Лалу бей:
- Ляло бей, моя пръвнино!
Като съм по вън отишла,
ахнатарите съм изгубила!
Лало бей се разгневи,
чи проводи ратая в чаршиа,
та му ахнатари донесе,
чи си хамбара отвори.
А когато е погледнал -
ратая Ивану затворен!
И го извади от хамбаря,
при Еленка го заведе,
и на Еленка думаше.
- Тоз човек що ще тука?
Еленка му е нищо не рекла;
тя останала умаяна.
Той се по-люто разгневи,
извадил си ножченцето
и й главата отрязал,
и си ратая изпроводил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010