* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо на Друмка думаше:
- Аз имам, Друмке, аз имам,
аз имам девет дюкяна,
на всеки дюкян и ратай.
Аз ще да ида, да ида
с девет кола за жито,
пък с дванайсет за вино.
Теб те тук оставям,
че кой те ратай най-слуша,
най-слуша и най ти се срами,
при него да те оставя,
при него да те заваря.
Друмка на Пенча думаше:
- Слушат ме, Пенчо, всичките,
слушат ме и ми се срамят,
ала ме Божко най-слуша,
най-слуша и най ми се срами,
при него да ме оставиш.
Пенчо с колата замина
Вървели, що са вървели,
Пенчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
и мойта кола карайте,
аз ще се назад повърна,
че си забравих, забравих
на бели пари крината,
пък на жълтите - везните.
Пенчо се назад повърна
и си у дома пристигна,
тъкмо се беше мръкнало.
Пенчо на вратата послуша -
Друмка и Божко вечерят,
Друмка си Божко канеше:
- Вземи си, Божко, похапни
за твойто здраве и за мойто,
пък за Пенчово прощене!
Пенчо с колата замина,
с аджамията биволи,
голяма вода ще газят,
биволи да се уплашат,
дано се Пенчо удави...
Пенчо на вратата почука:
- Друмке ле, либе ле Друмке,
ела ми, либе, отвори,
че си забравих, забравих
на бели пари крината,
а пък на жълти - везните.
Друмка му вратата отвори,
че й главата отряза
и се назад повърна,
дружина да си настигне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010