* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Калина, мари, хубава!
Днеска го кажат събота,
утре е света неделя.
Сички на пазар жда идат,
и Петър иска да иде.
И Калина го изпрати
вънка до прага, до скали,
та че се назад завърна,
та се въз скали, покачи
въз шаренине пармаци,
шарени килим послала
и с шарен се покрила.
Ситна я роса избило,
колку ми беше хубава,
йоще хубава станала.
Стоян си майци говори:
- Мале ле, мила мале ле,
три недели съм девер бил,
снаха въз лице не видех.
Жда ида, мале, да видя!
- Седи ми, сино, не ходи,
че е от Бога грехота
и е от люде срамота,
че я не сме повърнали...
Стоян си майка не слуша,
ами ми стана, отиде,
та се въз скали, покачи
въз шаренине пармаци,
та при Калина отиде.
Петър на порти почука...
Рипнал е Стоян да бега,
меднине ножове забори
под Калинине възглаве.
Петър Калина говори:
- Калино, мари, хубава,
кои са тия ножове?
- Не познавам хи, Петре ле,
не познавам хи, либе ле!
- Калино, мари, хубава,
тия са на брат ми Стояна!
Петър ми стана, отиде,
та му на порти почука:
- Ой брате, брате Стояне,
садил бех лозе сребърно,
та радя грозде златено.
Учи ме, брате, научи...
Научило се еленче,
та яде грозде златено.
Дали лозено да градя,
ели еленче да трепам?
Стоян на Петър говори:
- Побратиме ле, Петре ле,
недей си трепи еленче,
най си лозено загради!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010