* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натоварил Стоян, натоварил,
петдесет коля със жито
и още петдесет с ечемик,
да кара да ги продава,
долу ми долу в Цариград.
Кервана готов да тръгва,
Стоян Калинка думаше:
- Любе Калинке, Калинке,
аз със керван отивам,
тебе те тука оставям,
често на хоро не ходи
и не отивай любе
за вода от Маноловото кладенче,
че Манол е на теб любовник,
а на мене върли душманин.
Калинка нищо не рече,
Стоян като замина,
Калинка в стаята влиза,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени,
та взела бели менци,
та си за вода отиде
от Маноловото кладенче.
Там си Манола завари,
отдалеч му се усмихна,
отблизо селям му даде
и на Манол думаше:
- Любе Маноле, Маноле,
моя ми Стоян отиде
тежка кирия да прави,
мене на тебе остави...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010