* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, любе Недке бе,
ази в Стамбол да ида,
бащини вересии да взема
и мойте борчове да изплащам.
Тебе те тука оставям,
пак тука да те намеря.
Често за вода не ходя
на Лазарчови кладенци,
че ти е Лазар любовник,
а на мен голям душманин,
че ако се това науча -
ще ти главата отрежа,
като пиле петровско
и като агне гергьовско!
Слуша го Неда, обещава,
докато Стоян замина.
Като си Стоян изпрати,
бързо се вкъщи завърна,
хубаво тя се измила,
руса си коса сресала,
дваж по-добре облякла,
вземала менци на рамо,
за вода Недка отива
на Лазарчови кладенци.
Менци си Недка налива,
налива Недка, излива,
дано се Лазар зададе.
Ето го Лазар, че идва.
Недка Лазаре думаше:
- Лазаре, любе Лазаре,
Стоян на Стамбол замина,
няма се скоро завърне,
довечера у нас да дойдеш,
ще хапнем, либе, ще пийнем
за твойто здраве и мойто.
Прясна ще пита опека,
юрдечка още заколя,
руйно вино наточа.
Но това всичко беше измама.
Седнали да вечерят,
седнали, не посегнали,
хапнали, не погълнали -
вънкашна порта хлопнала,
Стоян се изясно провикна:
- Недке ле, любе Недке ле,
я ми порти отвори
от сред се пътя ази върнах,
че съм си забравил тефтери,
бащини борчове да събирам.
Като го Лазар зачува,
много се тогаз уплаши,
Недка Лазаре думаше:
- Не бой се, любе Лазаре,
ази кат му отворя,
а ти зад порти да застанеш,
той ще навътре да влезе,
ти ще навънка излезеш.
И тази хитрост скроили,
Стоян си вкъщи превлиза,
що да си види Стоян -
злати трапеза намира
и на трапеза Лазаровото ножче,
със златни черени.
Стоян си Недка думаше:
- Кого си, Недке, срещала,
срещала, изпровождала,
какви са тия ястия?
Недка Стояне думаше:
- Стало е вече три години,
откакто майка ти умряла,
реших днес да я отструвам.
Стоян на Недка пак думаше:
- Туй, за туй да бъде,
и за това да ти повярвам,
но що е на Лазар ножчето тука?
Недка Стояне думаше:
- Днеска идваха, идваха
Лазаровите чираци,
за вино да вземат,
че му ножчето заложиха.
- Я слушай, мила,
днеска е, холан, събота,
утре е света неделя,
ще станеш рано сутринта,
хубави гостби приготвиш,
ази на църква ще ида
да си свещица запаля
и всички комшии поканя,
да хапнем, още да пийнем,
тогаз в Стамбол ще ида.
Всичкото беше готово,
Стоян комшии поканва,
заедно и Лазар повиква.
Седнали, не поседнали,
тогаз се Стоян обади:
- Слушайте, братя комшии,
нещичко ще ви запитам.
Аз имам росна ливада,
научил се е орел да я прегазва.
Дали орел да убия,
или ливада покося?
Никой се нигде не обажда,
Лазар веднага досеща
и на Стоян продума:
- Стояне, верен комшия,
ако си орел убиеш,
друг ще се, братко, научи
да ти ливади прегазва,
а ти си ливади покоси,
да не я газят орлите.
Стоян си ножа извади
и на Недка глава отряза,
и на комшии продумва:
- Това е мойта ливада...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010