* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на война отива,
Вергинче дома оставя, (2)
па му заръча, поръча:
- Либе Вергинче, Вергинче,
язе на война отивам,
тебе те дома остаям,
добре да гледаш домата,
домата, либе, децата;
често се не мий, не плети,
често се не пременувай;
късно на вода не иди
на Иваново кладенче,
че Иван ще те открадне,
Иван е на мен душманин.
И Вергинче го слушало
от заранта до вечерта,
па се умила, оплела,
па се убаво премени
се у велидна премена.
велидна, оше венчална,
па си зе менци на рамо,
па стана, та си отиде
на Иванови кладенци.
Иван на чардак седеше,
любовно писмо четеше,
дребни си сълзи ронеше,
па на Вергинче говори:
- Либе Вергинче, Вергинче,
ойде ли Стоян на война?
Вергинче Ивану говори:
- Отиде, либе Иване,
отиде Стоян на война...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010