* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Какво ми й чудо станало,
какъв е спомен останал
през осемнайста година,
кат са войната обяви,
с Еленка, булка хубава.
Всички на фронта отиват
и Стоян и той ще иде,
той на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
ази на фронта отивам,
тебе те тука оставям,
акъла да си опичаш,
да не та някой излъже,
ако са, Еленке, науча,
главата ще ти отрежа,
на пътна врата ще сложа,
да гледа мало и голямо,
за спомен това да остане.
Това Стоянчо продума,
право на фронта замина.
Мина се малко, не много,
Еленка, булка хубава,
тя беше млада, глупава,
Никола баш ергенина,
с мустачки черни мънички,
очи му стрели огнени,
когото със тях погледне,
веднага той се пленява,
той си Еленка залюби,
верни й думи думаше:
- Еленке, булка хубава,
ако Стоянча убият
ний двама ще се вземеме.
Така живота караха,
цели ми до три години,
заедно те ми живяха,
нали са Стоян научи,
там долу, долу на фронта,
че си отпуска изиска
и в селото си отива.
Кат си у село пристигна,
на тяхна порта похлопа,
тя беше здраво подпряна,
леко стената прескочи
и си във двора влезе,
на къщна врата похлопа
и тя си бе заключена.
Леко я Стоян изкърти,
като у стая влезе,
какво да види, да гледа -
двамата сладко заспали.
Чуди се Стоян, мае се,
какво да стори, направи,
бързо действие започна,
ножа войнишки извади,
че им главите отряза,
на пътна врата ги сложи,
да гледа мало и голямо,
за спомен това да остане,
право на фронта замина,
на съдебни се власти предаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010