* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Димо на Друмка думаше:
- Друмке ле, пръвна пръвнино,
я че ще ида, Друмке ле,
на Варна града голяма
с моите девет ратая,
с моите серез биволи.
Натварих, мари, натварих
дор девет кола със вино
и девет кола със жито.
Тебе у дома оставам,
отбирай, Друмке, отбирай,
кое те ратай най-слуша,
най-слуша, хем най-обича.
Друмка на Димо думаше:
- Димо льо, пръвна пръвнино,
Божко ми ратай най-малък,
най-слуша, хем най-обича,
на него да ме оставиш,
на него да ме поръчаш.
Димо на Божка думаше:
- Божко льо, малко ратайче,
буля ти на теб оставям,
на тебе яз я поръчвам.
Че стана Димо, че стана,
рано ми рано в понделник
и влезе в тъмни дамове,
извади серез биволи
със копринени чулове,
със позлатени чилбъре,
че биволите запрегна,
че си колата потегли.
Серези леко поревават,
нови му кола скрептяват.
Димо на Друмка думаше:
- Друмке ле, пръвна пръвнино,
серез биволи поревават,
нови ми кола скрептяват,
какъв ми зарар ще стане.
Че тръгна Димо, отиде.
Като из пътю вървява,
наева поле широко.
Димо ратае думаше:
- А да се малко запреми
биволи да си починат
и малко хлебец да ядем.
Че си кервана извива,
извива да го привива.
Димо ратае думаше:
- Яз ще се назад повърна.
Ах, че си у тях отиде,
не във туй време, не в онуй
и на вратата хлопаше,
и той на Друмка думаше:
- Стани ми, Друме, отвори,
че съм си тесла забравил,
теслата, още хабата.
Друмка на Дима думаше:
- Махни се, човек непознат,
Димо на Варна замина,
вратата не си отварям.
Че блъсна Димо, че влезе.
Като си в къщи той влези,
какво си Димо да види?
Друмка и Божко двамата,
нали са двама седнали
да ядат, още да пият,
че стана Димо, че стана,
че й главата отряза
и той на Божка думаше:
- Божко льо, малко ратайче,
язи се назад ще върна,
тебе туканък оставям.
Като се назад повърна,
във Варна града отиде,
че си житото продаде,
житото, още виното
и там се Димо засели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010