* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Намислил Стоян да иде
в Стамбул, град голям,
тежка кирия да кара,
кирия с жълта пшеница
и на Станка говореше:
- Станке, лозенградчанко,
аз за Стамбул отивам,
тебе те тука оставям.
Да не се, Станке, пременяш,
често за вода да ходиш
на Лазарово кладенче,
че ми е Лазар душманин!
Стоян си тръгна, замина,
Станка вкъщи остана,
че се премени, нареди,
грабнала е бели бакъри,
студена вода да налее
от Лазарово кладенче.
Тъкмо вода налива -
ето, че Лазар пристига
кончето да си напои.
Станка през кръста улови...
Тя на Лазар говореше:
- Лазаре, либе Лазаре,
тази вечер Стоян го няма,
у нас, либе, да дойдеш,
да хапнем двама, да сръбнем!
Стоян се от Стамбул завърна,
всички комшии му говорят:
- Стояне, Стояне,
когато за Стамбул замина,
твоето булче хубаво
право при Лазар отиде.
Стоян се силно провикна:
- Слушайте, комшии,
имам си нива хубава,
младо я конче погазва,
чудя се, мая се -
дали да си нива пожъна
или пък конче да убия!
Комшии на Стоян говорят:
- Стояне, Стояне,
ако кончето убиеш,
друго конче ще се научи.
Най си пожъни нивата,
да ти е мирна главата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010