* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стресна се навред народа
по села и по градове.
Всеки на война ще иде
и Кънчо на война ще иде,
оставя млада Тодора
с негови дребни дечица.
Кънчо Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
тебе те тука оставям,
със слънце порти отваряй,
със слънце порти затваряй.
Ако би нещо да чуя,
главата ще ти отрежа.
Тодорка, булка хубава,
като той война замина,
тя се хубаво премени,
взела е белите менци
и си за вода отиде.
Там си Тодорка завари
нейното либе пръвнина,
то на Тодорка думаше:
- Я хвърли, либе, тез менци
и тръгни, либе, след мене!
Ах, че са Кънчо хабер пратили -
де да си, Кънчо, да додиш,
Тодорка да си повидиш.
Кънчо си фронта напуща,
нощта си Кънчо отива,
двама ги вкъщи завари,
че й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010