* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян с кирия ще иде,
с кирия жито червено.
Стоян на Зойка думаше:
- Зойке ле, първо венчило,
я ще с кирия да ида,
пък ти ми, Зойке, не отадяй
на Гугувите кладенци,
че ми е Гугу душманин,
да не те Гугу излъже, (2)
срамота да ми направиш.
Стоян с кирия отиде,
тя му вратня отворила,
отворила и затворила.
Като се назад върнала,
тя се хубаво премени,
с тежко се имане накичи
и си за вода отиде
на Гугувите кладенци,
и там си Гугу завари,
и на Гуга си думаше:
- Добър ти вечер, Гуго льо!
- Мър, дал ти Бог добро, Зойке ле,
мър, че къде ти й млад Стоян?
Зойка на Гугу думаше:
- Гуго ле, добър комшийо,
Стоян с кирия отиде,
отиде, няма да здоди,
калпак си хабер ще прати
и пояса му със него.
Гугу на Зойка думаше:
- Зойке ле, мари, комшийке,
право си у вас да отидеш,
залови черна кокошка,
залови, че я заколи,
наготви ястя нагодни,
таз вечер у вас ще дойда,
двамата ще вечеряме
и вярно ще приказваме.
Зойка се назад върнала,
залови черна кокошка,
а че я Зойка заклала,
наготви ястя нагодни
и си децата прибрала,
прибрала и ги приспала.
И Гугу у тях отиде;
седнали да си вечерят,
таман са с Гугу седнали -
Стоян на врата повика,
повика, та си похлопа:
- Зойке ле, първо венчило,
стани ми врата отвори,
тънка си свирка забравих
във къщи под полицата,
тънко си свирка да взема.
- Стояне, първо венчило,
не мога, Стояне, да стана
вратата да ти отворя,
децата да си оставя.
Стоян на Зойка думаше:
- Я ми вратата отвори,
я ще врати да извадя
със сълповете барабар!
Стана му Зойка, отвори.
Гугу из врата излязва.
Стоян си Зойка залови,
че й главата отряза,
че я в торбата той гуди
и я на рамо преметна,
с тънка си свирка засвири,
малък му пръстец говори:
- Излягвайте, мало й голямо,
излягвайте, сеир струвайте,
че на която й отърва
и тя тъй да си направи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010