* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Цара е ферман написал,
па го по села разпратил,
по села и по градове -
турците низам да ходят,
а българете войници.
Писале, кого писале,
най-напред викат млад Стоян,
млад байрактарин да стане
на седемдесе дружина,
на седемдесе и седем.
Стоян на булка продума:
- Либе ле, либе Петкано,
язе ще войник отида,
на цара служба да служа.
Ала Петкана продума:
- Либе ле, либе Стояне,
тизе щеш войник отидеш,
но ала язе, либе ле,
язе накъде да ида?
Стоян на булка продума:
- Либе ле, верна стопанко,
като си язе отида
на цара служба да служа,
пак тизе, либе Петкано,
недей са бело облача
и недей, либе, да ходиш
на Гургурови кладенци,
че си е Гургур душманин,
на мене, либе, душманин,
та ще та нещо измами.
Петкана Стоян послуша,
дорде из порти излезе.
Па са разшета Петкана -
облече бела премена,
заврати бели ръкаве,
забоде китка размесна,
юзе си стомни шарени,
па е отишла Петкана
на Гургурови кладенци.
Вода налива, разлива,
давно я Гургур съгледа.
Нали я Гургур съгледа
из тия гъсти търняци,
па фърлил Гургур, па фърлил
със таа златна ябълка,
ударил млада Петкана
между ненките, двенките.
Па са Петкана провикна,
Гургур са люта прокълна:
- Проклето да си, Гургуре!
Защо ми, либе, не дойдеш,
нало ма, либе, удари,
нали ма, либе, изгори?
Гургур Петкана продума:
- Не мога, либе, не смея,
Стоян ми са е заканил,
че ще ме младо погуби
зарад наша севда голяма,
зарад наша, либе, със тебе.
Ала Петкана продума:
- Не бой са, либе Гургуре,
но дойди, либе, довечер,
млад Стоян войник отиде.
Гургур Петкана поверва.
Па си отиде млад Гургур
у Стоянови дворове,
па си на врата почука,
почука, леко повтика.
Като дочула Пекана,
на драго сърце скочила,
та си му врата ютвори,
па си Гургур прегърна,
та го във къщи въведе,
валян му козяк посляла.
Па са разшета Петкана:
заврати бели ръкаве,
замеси тесто кисело,
напече бели погачи
и тия вити краваи;
заклала тлъста пауна,
наготви гостби секакви,
наточи вино, ракия.
Опнела честна трапеза,
па си са двама седнале,
да ядат с Гургур, да пият
и малко да поиграят.
Нали е царска работа,
цара е писмо разпратил -
назад войници да върнат.
Върнал ми са е млад Стоян,
па си у дома отиде,
че си на порти почука,
почука, леко повика:
- Либе ле, либе Петкано,
излез ми, либе, отвори!
Като е дочул млад Гургур,
той са във глава удари
и на Петкана продума:
- Сега ма, либе, научи,
какво да чина, да стора!
Млад Стоян ще ме погуби!
Нали е итра Петкана,
нали е юда голема,
тя се е скоро сетила
как да си Гургур избави.
Па си на Гургур продума:
- Не бой се, либе Гургуре,
ти имаш пояс копринен
тъкмо дванаесе лахти,
та пояс да си разпашеш,
за тънка половина са превържи,
па да се спущиш из пенджур;
дорде му порти отвора,
а тизе да си избегаш.
Гургур Петкана послуша,
че си из пенджур излезна,
а па Петкана отишла,
на Стоян порти отворила.
Като е Стоян, бре, дошъл,
та си във къщи надникнал,
той са е в глава ударил
и на Петкана продума:
- Либе ле, либе Петкано,
нещо ще да те попитам,
но право ти да ми кажеш -
каква е тая трапеза
със тия сладки ястия
и тия сладки пития?
Нали е итра Петкана,
нали е юда голема,
та са е скоро сетила
от Стояна да се отдума,
и си на Стоян продума:
- Либе ле, либе Стояне,
нали ме питаш да кажа,
да кажа, да те не лъжа;
със тебе шега не бива,
че си ми първо венчило.
Нали са, либе, научих,
че тизе живо си идеш,
та сам се, либе, трудила
да меса, либе, да готва,
да ядем, либе, да пием,
че ти ще живо да дойдеш.
Стоян на булка продума:
- Либе ле, либе Петкано,
нека е това за това;
но друго ща та попитам,
но ти ще право да кажеш,
право да кажеш, да не лъжеш -
що ти са бузи хапани,
що ти са пазви валяни?
Нали е хитра Петкана,
нали е юда голема,
тя са е скоро сетила
от Стояна да се отдума
и на Стояна продума:
- Либе ле, либе Стояне,
нали ме питаш да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
със тебе шега не бива,
че си ми първо венчило.
Проклети да са твоите,
твоите деца сестрини,
весден са вчера седеле,
седеле дома, играле,
та ми са пазви валяле
и бузи са ми хапале.
Стоян на булка продума:
- Либе ле, либе Петкано,
нека е и това за това,
но друго ща та попитам -
какви са тия ножове
и тия чифте пищове
под мойто, либе, озглаве?
Нали е итра Петкана,
кали е юда голема,
тя са е скоро сетила
от Стоян да се отдума,
па си на Стоян продума:
- Либе ле, либе Стояне,
нали ме питаш, ще кажа,
ще кажа, не ще та лъжа;
със тебе шега не бива,
че си ми първо венчило -
снощи ми мина търговче,
па са е, либе, отбило,
та си е хлебец апнало,
червено вино пинало;
нали си пари немаше
вечера да си заплати,
та си ножове заложи
и тия чифте пищове.
Стоян на булка продума:
- Язе са, либе, усещам,
каква е тая работа,
но нека е и това за това;
но друго ще ти запрещам -
да станеш, либе, да станеш,
да станеш рано, по-рано,
замеси тесто кисело,
опечи бели погачи,
повече вити краваи;
наготви гостби секакви,
па опни честна трапеза,
наточи вино, ракия -
я ще калеска разпрата,
сичкото село да дойде,
да ядем, либе, да пием,
че съм се живо върнало.
И Петкана е станала,
на драго сърце скочила -
заврати бели ръкаве,
замеси тесто кисело,
напекла бели погачи,
наготвила гостби секакви;
опнела честна трапеза,
наточи вино, ракия.
Стоян калеска разпратил,
сичкото село да дойде.
Сичко е село надошло,
но яла Гургур че нема,
нема го Гургур да дойде;
три пъти калеска пратили,
но Гургур не ще да дойде.
Стоян са много разсърдил,
па си е самси, бре, скочил,
па си при Гургур отишъл;
па го за ръка уловил,
та го дома си доведе,
па му е место направил
начело на трапезата.
Като седеле сичките,
та яле, още пиле,
Стоян си стана от место,
па са край трапеза изправи
и си на хора продума:
- Яжте и пийте, дружина,
и вия верни комшии,
но ще ви нещо попитам -
кой може да се пресети,
та мене да ми докаже
на тая моя пречина,
че имам нужда голема.
Кой може да ма научи,
ще му подара, подара
тия ми остри ножове
и тия чифте пищове.
Имам си нива край пъкя,
па ми е нива зелена;
па ми са елен научи,
та ми нивата препасе.
Пушка ли да си узема,
еленче да си убия?
Нива ли да си ожъна,
па ми е нива зелена?
Сички са ниско сгледале,
Гургур високо погледнал
и си на Стоян продума:
- Стояне, млад чорбаджийо,
де гиди мой приятелю,
това та грижа не било,
това е много, бре, лесно.
Я ще та тебе науча
какво да чиниш, да сториш -
недей си елен убива,
елен е божо добиче -
дек найде трева, там пасе,
дек найде вода, там пие.
Недей си нива ожънва,
че ти е нива зелена -
на ми си нива загради!
И Стоян му е подарил,
подарил остри ножове
и тия чифте пищове.
Па са е Стоян замислил,
какво да чини, да стори?
Как да си нива загради?
Па са е Стоян пресетил,
та купил нова рогожа
и с чист я катран намазал,
изправи млада Петкана
до тая честна трапеза,
па я с рогожа заградил
и си рогожа запалил.
Като рогожа гореше,
млада Петкана пищеше,
Стоян на хора продума:
- Яжте и пийте, дружина,
и вия, верни комшии,
че я си нива заградих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010