* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
и аз във Русе ще ида
тежка кирия да возя.
Тебе те тука оставям,
честичко на път да не ходиш,
късничко за вода да не ходиш,
на Гъргуровите герани -
Гъргур ти първен любовник.
Петранка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
ти мене болна оставяш,
кой ще ми пие водата,
и аз за вода да ида...
Стоян си кола запряга
и той от порта излиза.
Петранка, булка хубава,
не излезе да го изпрати,
най си във къщи увлиза,
булски сандъци разтрупва,
дрехи момински изважда
и се добре пременя.
Лапнала котли, кобилца,
право за вода отива
на Гъргуровите герани.
Там си завари, намери
Гъргур си, първен любовник.
Петранка дума Гъргура:
- Гъргуре, либе Гъргуре,
ти ми си първен любовник,
довечер у дома да дойдеш,
няма го у дома, бе, Стоян.
Стоян във Русе замина
тежка кирия да вози.
Гъргур Петранки думаше:
- Петранке, либе Петранке,
ти да си у вас, бе, идеш,
топли самуни да опечеш,
сладки обеди, бе, сготви,
довечера, мъри, кат мръкне,
кат' се механите затворят,
хората кат' се приберат,
и ти на протка да излезеш,
да си кучето ти пазиш,
да не ме кучето залая,
на не ни хората усетят,
да не ни комшии угадят.
Петранка тез думи кат' зачу,
много се Петранка зарадва,
лапнала котли, кобилца,
право си у тях отива,
силни огньове наклала,
бяло си тесто замеси,
патки-кокошки колеше,
сладки обеди готвеше,
топли самуни изпече.
Като се, братя, мръкнало,
кат' се механите затварят,
кат' се хората прибрали,
прибрали, още заспали,
Петранка навън излиза,
кучето в дома запира,
чимшир си порти отваря
и си Гъргура посреща.
И тичат, в къщи отиват,
седнали и тий да ядат,
да ядат, още да пият.
Кат' тий ядяха и пиеха,
Стоян се от кирия завръща,
покрай прозорец минува
и двамата той видя
като ядяха, пиеха
и право на протка отива.
Като на протка похлопа,
Гъргур Петранки думаше:
- Петранке ле, либе Петранке,
туй не лий Стоян дет' иде,
ами аз къде ще ида?
Петранка дума Гъргура:
- Гъргуре, либе Гъргуре,
на туй ли да те науча -
двамата наедно ще излезем,
аз ще си порти отворя,
ти зад портите застани,
Стоян във двора ще увлезе,
ти на пътя ще излезеш.
Станали двама, излезли.
Петранка порти отваря,
Гъргур зад порти застана.
Стоян у двора иулиза,
Гъргур на пътя излиза.
Петранка порти затваря
и право при Стоян отива.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
нали на кирия замина,
защо се назад повърна?
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз съм си кисе забравил,
затуй се назад повърнах.
Като в къщи отиват,
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
какви са, мъри, тез гостби,
тез гостби и тез самуни?
Петранка дума Стоян:
- Стояне, либе Стояне,
девет години как стана,
как майка ни е умряла,
помана не сме правили.
Патки, кокошки аз заклах,
сладки обеди изготвих,
на мама помана да правя...
Стоян Петранка пак дума:
- Петранке, либе Петранке,
защо ти глава чорлава,
защо ти коса оскубана?
Петранка дума Стояну:
- Патки, кокошки кат ловях,
патки ми коси скубеха,
кокошки ми глава чорлеха.
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
туй за туй, мъри, да бъде,
туй алено поясче и туй ножче,
тий не са ли, мъри, Гъргурев'те,
тий що щат, мъри, у дома?
Петранка дума Стояна:
- Гъргур чираци проводи
за мостра жито да вземат,
туй ножче и туй алено поясче,
тий ги залог поставиха.
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
щом кат' си, либе, решила
на мама поман да правим,
ти утре рано ще станеш,
ще извикаш, мъри, ще извикаш,
твойте роднини и мойте,
и най-напред ще викаш Гъргура.
Петранка тез думи кат' зачу,
много се Петранка зарадва.
Нали е рано станала,
златна трапеза постлала,
три реда гостби редила.
Тръгнала хора да вика,
най-напред Гъргура извика.
Нали се хората тръгнали,
най-напред Гъргур отива.
Нали се хората събрали -
нейните роднини и неговите,
нали се яли и пили
и всичките се назад дръпнали,
Стоян роднини думаше:
- Ой ми ви вази, роднини,
моите и Петранкините,
нещичко ще ви попитам,
правичко да ми кажете -
и аз имам нива голема,
един се орел приучил,
ще ми нивата привлече.
Дъл да си орел убия,
дъл да си нива пожъна?
Никой си нищо не рече,
Гъргур Стояна думаше:
- Стояне, белпазерино,
Стояне, аркадашино,
ти да си орел убиеш,
той други ще се приучи,
най си нивата пожъни,
та си главата отърви!
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
ти при мен, либе, да дойдеш,
на ляво коляно ти седни,
нещичко ще ти аз кажа.
Петранка при Стоян отива,
на ляво му коляно седнала,
Стоян си ножче измъкна,
Петранки глава отрязва.
Глава й скача, говори:
- Майно льо, проклета да си,
дет ме от Гъргур отдели,
че ме на Стоян ти даде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010