|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Черньо Петранке думаше:
- Любе Петрано, Петрано,
аз ще да ида, да ида
долу ми към Цариграда,
вересии да си събера,
борчове да си изплатя -
на тебе, любе, оставям
моето тежко имане.
Рано се, любе, прибирай,
със слънце врати затваряй,
със слънце врати отваряй!
Потегли Черньо, замина...
Сред път се Черньо досетил,
че си тефтери забравил.
Назад се Черньо повърнал,
среднощи стигнал до порти.
От далеч Черньо съзрял е,
че в къщи свети прозорец.
Леко през зид се прехвърли,
по-леко врати отворил.
Заварил Черньо Петранка,
че яде, че се шегува
с негово младо аргатче.
Черньо Петранка думаше:
- Любе Петрано, Петрано,
туй ли ти, любе, поръчах?
Че взема ножа от софра,
та й главата отряза.
Равнец, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|