* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петър си кола стягаше
на гара Мездра да иде,
житото да си продаде,
нещо за вкъщи да купи.
Мара си порти затвори
и се назаде повърна.
Бяла се премяна премени,
бяло си лице напудри
и си на хоро отиде.
Алеко си хоро водеше,
Мара се до него хванала
и на Алеко думала:
­ Петър на Мездра отиде
и съм сама у дома.
Бяла съм пита месила,
тлъста кокошка заклала,
кило със вино донеси,
да хапнем, либе, да пийнем,
двамата да се повеселим.
Каква се е случка на Петър случила -
насред път му се кола счупила
и той се назад повръща,
на вратата тропа и вика:
­ Маро ле, първо венчило,
стани ми вратата отвори.
Петър вкъщи влиза,
Алеко навън излиза.
Петър на Мара думаше:
­ Маро ле, кой ти косата разроши?
А тя му дума, продума:
­ Днес идваха сестрини деца,
с тей съм, либе, играла,
та ми косата разрошиха.
­ Кой ти, Маро, омачка
чаршафите и калъфите?
А тя му дума, продума:
­ Нали ти казах, либе, че днес
идваха сестрините деца,
та си чаршафи измачкаха.
Тогаз се Петър наведе
и под одъра погледна -
там видя черни пищови.
Той си Мара попита:
­ Кои са тея пищови, Маро?
Тя му нищо не рече.
Петър на Мара думаше:
­ Утре е свят ден сряда.
В събота ще телето заколя,
в неделя ще опечеш
една фурна хлябове.
Цялото село ще поканя,
да хапнем, либе, да пийнем.
Така и станало.
В неделя яле и пиле
и той се викна, провикна:
­ Господа селяни, селяни,
аз съм ви вазе събрал,
нещо да ви попитам.
Научил се е вол,
та ми нивата препаша.
Волът ли да убия,
или нивата да ожъна?
Всички си викнаха, провикнаха:
­ Ако вола убиеш,
друг ще се научи,
научи да я препаша.
По-добре ожъни нивата.
Петър залял рогозка с газа
и си Мара убил и я запалил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010