* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Де заспала е кралица кметица,
заспала е у света неделя.
Мало спанье, голем сънок вишла -
сво е поле мъгла нападнало,
низ мъглата ели проникнали
и ясно слънце у кърви утъхнало,
а ясен месец - у злато окован!...
И казуе кралица кметица,
и казуе кралю господино:
- Е тизека, кралю господине,
мало спанье, голем сънок видо -
сво е поле мъгла нападнало,
ясно слънце у кърви утъхнало...
И продума краля господина:
- Е тизека, кралице кметице,
да що си е тая силна мъгла -
това си е силна турска войска!
Да що са си тия тенки ели -
това са си сабли и ножеве!
Да що си е това ясно слънце -
това, че ни се крайнина отме!
Да що си е тоя ясен месец,
да що си е у злато окован -
това си е турскио ле цар!
Дури краля дума да издума,
изпунила турска силна войска,
и тогай се краля вострашила...
Бог да бие тия клети турци!
Та фаная Мъгленскио краля,
останало неговото дете,
останало на седем години;
и майтя му дума продумуе:
- Айде, Павле, майтя да те женит!
Я Павле си дума продумуе:
- А я, мале, не че да се жене,
и мене ми книже ле дооди,
дооди ми от край, от крайнина -
дека че си крайни размируе...
А майтя го, Богме, не слушала,
та си ойде у Будима града,
та утекми Будимка девойтя.
Та си собра Павле добър юнак,
та си собра триста и три свата,
та си ойде у Будима града
и си води Будимка девойтя,
та я води дома на двореве...
Още не е у двори увело,
и нему е книже достасало,
достасало от край, от крайнина -
дека са си крайни размирили,
да си иде Павле добър юнак,
да си иде на край, на крайнина,
да си иде - крайни да си мири...
И си бръкна у свилни джебове,
та извади той пръстен меновник
и си дума Павле добър юнак:
- Е тизека, Елено невесто,
да ме чекаш девет годин дена,
я че идем на край, на крайнина,
да си идем, крайни да си мирим!
И го чека Елена невеста,
та го чека девет годин време.
И е дошел Божко добър юнак,
и си дума Елену невеста:
- Е тизека, Елено невесто,
защо чекаш Павлето юнака?
Павле си е краини умирило,
и Павле много на кевове -
на ноч люби мома и невеста!...
Тогай стана Елена невеста,
та си зема той зелени стомни,
та си ойде на шарени чешми.
И продума Божко добър юнак:
- Е тизека, Елено невесто,
да направиш той сладки вечери!
И направи Елена невеста,
и направи той сладки вечери.
Ка е било вечер да вечера,
отишел е Божко добър юнак,
отишел е вечер да вечера,
и е седнал у честни трапези
да вечеря Божко добър юнак.
Не мина се ни много, ни малко,
та си дойде Павле от крайнина,
та си чукат на негови порти.
И излезна Елена невеста,
та излезна на шарени порти,
и она си тогай попрошуе:
- Кой си чука на Павлеви порти?
И Павле си дума продумуе:
- Чекаш ли ме, Елено невесто?
Проума си Елена невеста:
- Я почекай, Павле добър юнак,
да си земем от порти ключеве,
да отворим той шарени врати!
Повърна се Елена невеста,
та продума Божкоти юнака:
- Бегай, Божко, низ малите врати,
ете иде Павле от крайнина -
оче он кавга да си правит!...
Ка си бега Божко добър юнак,
ка си бега низ малите врати,
заборави при честни трапези,
заборави дванаес ножеве,
сос ножеве дванаес ножници...
Ка улезна Павле добър юнак,
ка улезна у ладни одаи,
у одаи, у честни трапези,
та си види Божкови ножеве.
Познал е Павле добър юнак,
дека са си Божкови ножеве.
Нече Павле кавга да си прави,
Павле се е с акъл разумил.
Та направи той сладки ручкеве,
та си собра брайтя и дружина,
и си окна Божкоте юнака.
И тогай си Павле дума продумуе:
- Е тизека, Божко добър юнак,
ка си пойдо на край, на крайнина,
я загради зелена ливада;
научил се елен с дванаес рогове,
та прерипал у моя ливада,
нищо не е пакост учинило,
саде ми малко трева омърсило;
ка прерипна елен с дванаес рогове,
оставило дванаес ножеве,
сос ножеве дванаес ножници!
И тогай си Божко продумало:
- Прости мене, Павле добър юнак,
това са си, бре, мои ножеве,
бре, ножеве с дванаес ножници...
И тогай си му прости Павле добър юнак.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010