* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Петър си колело дялаше
под сливка, под миризливка,
под крушка петровка.
Калинка при него седеше,
бяла къделя предеше,
с ново вретено заприда.
Калинка Петра думаше:
- Петре ле, първа пръвнино,
Петро ле, първо венчило,
къде, Петре, ще отиваш,
та си колата стягаш?
Петър Калинка думаше:
- Калинке, либе хубаво,
аз в Сливен ще ида
да карам жито и казълджа.
Щом са за Сливен тръгнали,
вървели, що са вървели,
до Стралджа село стигнали
и си колата пуснали.
Петър другари думаше:
- Другари, верни събрани,
както сме се вярно събрали,
тъй вярна ще са слушаме.
Аз ще се назад повърна,
че съм си тескеря забравил,
ще са върна да го взема.
Като си колята впрегнете
и мойта кола впрегнете.
Петър си до тях отиде
и на вратата се позапря,
позапря и послуша.
Калинка Калчо думаше:
- Яж, Калчо, двама да ядем,
пий, Калчо, двама да пием,
Петър го няма у нази,
Петър си у Сливен отиде...
Тогаз Петър на врата похлопа
и си Калинка думаше:
- Стани ми врата отвори,
че съм си тескеря забравил,
от горна страна на рафта.
Като зачу Калинка,
чуде се Калинка, мае се
къде Калча да скрие,
че го в долапа затвори,
тогаз на Петър отвори.
Петър Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
много си манджи готвила?
Калинка дума, продума:
- Щото те няма, Петре ле,
затуй си много наготвих,
не ми се яде кво да е.
Петър си нищо не рече,
най си долапа отвори,
Калчо от там измъкна
и му главата отряза.
Тогаз се назад повърна,
другари да си настигне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010