* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петранки думаше:
- Петранке, любе Петранке,
често се не мий, не плети,
често за вода не ходи
на Гургушови кладенци,
че ти е кимен млад Гургуш,
от коло и от младо време.
Петранка, булка хубава,
тя се хубаво премени,
взела е менци на рамо
и пъстра стомна на ръка,
и си за вода отиде
на Гургушовите кладенци.
Гургуш биволи поеше,
Петранка дума Гургуша:
- Гургуше, либе Гургуше,
я ела, либе, довечера
тлъста съм кокошка заклала,
червено вино наляла,
да ядем двама, да пием.
Като се Пенчо завърна,
той на Петранка думаше:
- Кои са тези ботуши?
Петранка дума на Пенчо:
- Гургушовите ботуши.
Гургуш е дошъл за вино,
за вино и за ракия.
Той си няма пари да даде
и си ботуши заложи.
- Кажи ми, Петранке, с добрата,
кои са тези пищови?
- Гургушовите пищови...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010