* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Какъв е спомен станало
през осемнайста година
с Еленка булка хубава,
с Никола баш ергенина,
който бе първи в селото!
Нали бе Стоян млад войник,
той си в казарма отиде
и на Еленка поръча:
- Еленке, първа пръвнино,
Еленке, първо венчило,
ази в казарма отивам,
тебе те тука оставям,
хубаво, либе, да ходиш.
Да знаеш, либе, да помниш,
вечер портите да ключиш,
да не те някой измами!
Ако се, либе, науча,
главата ще ти отрежа!
Стоян в казарма отиде,
Елена, булка хубава,
нали бе много хубава,
нали бе много гиздава,
облече дрехи момински,
че се хубаво премени,
по-хубаво се накичи,
че грабна бели бакъри,
отиде за вода студена
на Николовото кладенче.
Там си Никола завари,
и на Никола продума:
- Никола, либе Никола,
Стоян си войник замина,
да дойдеш, либе, у дома.
Всякакви съм манджи сготвила
и руйно вино наточила,
да дойдеш, либе, да дойдеш,
да ядем, холан, да пием,
двамата да се веселим.
Вечерта, като мръкнало,
Никола в Еленкини отиде
и си по порти похлопа.
Еленка булка хубава,
тя му портите отвори
и си във къщи той влезе,
двамата да си вечерят.
Нали си Стоян научи,
той си отпуск изпроси
и си във село отиде.
До тяхна къща пристигна,
леко си порти прескочи,
до къщна врата пристигна,
леко си врата откърти
и си във къщи той влезе.
И какво чудо да види?
Никола и Еленка двамата,
те си сладичко заспали.
Стоян го жално дожаля,
чуди се Стоян, мая се,
какво да стори, да прави,
че остро ножче извади,
че им главите отряза
и ги навънка изхвърли,
на външна врата на прага.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010