* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Продан Еленка думаше:
- Любе, Елено, Елено,
аз же във града да ида,
сиви говеда да събирам
и още вакли овнета,
да не ми ходиш Елено,
за прясна вода студена,
от Юрушево кладенче,
че сме със Юруш карани,
карани, непридарени.
Стана ми Продан, замина,
Еленка в къщи остана,
отзе ми китка нахтари,
булченски сандък отключи,
извади булчин премяна,
че си премени, нареди,
тежък си наниз нареди,
отзела бели бакъри,
за студена вода отиде,
на Юрушево кладенче.
Наляла и се й върнала,
край Юрушови минала,
Юруш на двора стоеше,
златна ябълка държеше,
с мъжка я рожба фърляше.
Видя Еленка хубава,
отзе от дете ябълка,
та си Еленка удари,
Еленка Юруш думаше:
- Любе Юруше, Юруше,
Продан го няма във нази,
ще сготвя манджи всякакви,
ела, либе, довечера,
да ядем, либе, да пием.
Мръкна се, гиди, мръкна се,
Юруш в Еленки отиде,
яли са, олам, пили са,
станали и си легнали,
таман са сладко заспали,
Продан на врата извика.
Един път Продан извика,
два пъти Продан потропа,
Еленка се не обажда.
Чуди се, още мае се,
къде си Юруш да скрие,
че го през бажа изкара
и си на Продан отвори.
Във къщи щом той ми влязна
и на Еленка продума:
- Любе Елено, Елено,
какви са тези гостби,
дет си, Елено, сготвила,
и дет никой път не готвиш?
Еленка Продан продума:
- Любе Продане, Продане,
ти кат надолу отиде
аз се за тебе затъжих,
хляба ми се не ядеше,
сготвих си манджи всякакви,
дано ми се хляб прияде.
Продан си нищо не рече
и на Еленка продума:
- Любе Елено, Елено,
какви са тези постелки,
дет си ги, любе, постелила,
и дет никой път не слагаш?
Еленка Продан продума:
- Любе Продане, Продане,
ти кат надолу отиде,
аз се за тебе затажих,
сън ми на очи не дойде,
затова ги, любе, постлах.
Продан си нищо не рече,
че стана ми той да ляга,
какво ми Продан да види -
на Юруш бели ножове,
под негова му възглавница.
Еленка Продан продума:
- Любе Продане, Продане,
ти нал ми, либе, поръча
да не отивам, либе ле,
за прясна вода студена,
от Юрушево кладенче.
Аз те, либе, не послушах,
там си ножове намерих.
Продан си нищо не рече,
една си дума сал продума:
- Любе Елено, Елено,
зарана рано да раниш,
тесто кисело да месиш,
бели краваи да печеш.
Аз ще на юза да ида,
крава ялова да взема,
курбан ми да си направя,
че ще поканя, поканя,
мои и чужди чираци,
и още тежки търговци.
Еленка рано ранила,
тесто кисело месила,
бели краваи опекла.
Продан на юза отиде,
ялова крава докара,
голям си курбан направи,
че пусна Продан калеска,
цялото село калеса.
У Юруш калеска прати,
цяло село отишло,
само ми Юруш не доди,
повторно прати калеска,
че стана Юруш, отиде.
Яли са, олам, пили са,
та че се Продан изправи,
и си селяни продума:
- Слушайте, братя селяни,
нещичко да ви попитам,
на мене права кажете,
научи се една боа,
във чаира ми да пасе,
боата ли ли да утрепя,
или чаир да окося?
Селяни му продумаха:
- Продане, младо юначе,
ако боата утрепеш,
друга ще ми се научи,
чаира си ти окоси.
Той си Еленка улови
и си й глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010