* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натвари Стоян, натвари
до девет кила пшеница
и до четири очумень,
че тръгна да го продава
и на Петкана думаше:
- Петкано, булко Петкано,
кажи ми, булко Петкано,
кой ти е верен аргатин,
на него да те оставям?
- Любе Стояне, Стояне,
Калоян ми е най-верен,
на него да ме оставиш -
той ми постила и дига,
и ми огънят наклава.
И стана Стоян, та тръгна.
Вървяли, що повървяли,
девет конака минали,
на десетяхът пуснали.
Стоян дружинум думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
я ще се назакь повърнам,
че си книжата забравих,
книжата харачарските
и още балажицките.
Отдалек върви и слуша,
Петкана дума Калояну:
- Яж, Калояне, да ядем,
пий, Калояне, да пием,
за Стояново прощеньнье.
Дето е Стоян отишел,
та дано вейке не дойде!
И Стоян чукна отвънка:
- Петкано, любе Петкано,
мари, стани ми отвори!
Кя стана, та му отвори,
той на Петкана думаше:
- Петкано, любе Петкано,
що ти е огън разгорен
и кандилото запалено?
- Стояне, любе Стояне,
детенце ми е плакало,
та си на огън седяхме!
- Петкано любе, Петкано,
чии са тява бустале?
- Тява са братовите ми!
- Петкано, любе Петкано,
лъжи, Петкано, ког лъжеш -
овчар бустале не носи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010