* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Недке ле, бяла сливненко,
сливненко, бяла шуменко,
я ставам, Недке, тръгнувам,
на Стамбула, Недке, ще подя,
тебе тука оставям.
Да не се, Недке, пременяш,
късно за вода да ходиш,
късно и по мръкнало!
И Стоян стана, замина...
И се Недка премени
с лефтерската премяна,
нарами бели бакъри
и край дюгенят подмина,
през лазаровям дюгена.
Лазар на дюгена седеше.
И кя му Недка думаше:
- Да дойдеш, комшу Лазаре,
да дойдеш къдя назе,
че я съм, комшу, самичка
и готвя патка мисирка,
имам топла питичка,
да ядем, холам, да пием
за Стояново прощение,
че там дето Стоян отиде,
той нема вейке да дойде...
И Лазар стана, отиде,
там са яли, попили
и човек тропна на вратата.
- Стани ми, Недке, отори!
И Недка Лазара скрила.
Стоян Недка думаше:
- Що си ми толкова късно стояла?
- Детенце ми е плакало,
та за него съм седяла.
- Ами що ти е въстреб съборен?
- Котето мишка фиркаше,
та ми е въстреб съборило.
- Ами кой е найньове зад вратата?
- Либе Стояне, Стояне,
лъжите ми се свършиха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010